Никол инстинктивно разбра какво искаше той и усети топла вълна от нежност. Когато почувства как дъхът му спира и той се стяга от неумелия допир на ръцете й. Тя продължи. Той изстена тихо, чувствайки как гладът му за нея расте до мига, в който разбра, че скоро трябваше да я има или да се опозори!
Бавно я обърна да легне по гръб, като устните му не спираха да изучават нейните с нарастващо нетърпение. Никол не можеше да мисли, обхваната от толкова много нови, физически усещания. Когато ръката му нежно се промъкна между бедрата й тя подскочи от страх и от удоволствие. Сейбър я успокои и промълви до самите й устни:
— Не се движи, любов моя… не се съпротивлявай, любима. Всичко ще бъде наред… обещавам.
Никол потръпна и се разтопи под него, а той леко се премести, оставил пръстите си вещо да проправят път към владението му. Настани се между бедрата й, разтваряйки ги с колене, като изостави устните й за секунда само, за да промълви:
— Нека да вляза, любов моя, позволи ми да те изпълня и да се изгубя в теб.
Замаяна и в плен на такъв силен копнеж Никол едва го чу. Усети повдигането на бедрата си и първият натиск от навлизането му. Той я взе нежно, толкова нежно, че имаше само миг на болка. После се плъзна с цялата си дължина в мекотата между бедрата й. Обхваната от шок и възбуда тя усети как тялото й се устреми да го поеме, да улесни нашествието му. Целувайки я той нежно прошепна:
— Малката ми, ти наистина се оказа девствена.
Но после тази почти галеща забележка изчезна и той каза гърлено, почти като стон:
— О, господи, не знам дали ще мога да се удържа. Прекалено силно те желая.
Устата му улови нейната и тялото му, независимо от думите, се задвижи над нея докато повече не можеше да се сдържа. Нахлу в нея жадно, почти болезнено. Въпреки, че се стараеше да не я нарани Никол не беше напълно готова за внезапните, почти брутални движения на тялото му и извика от болка. Чувайки вика Сейбър положи усилия да забави движенията си, но мекото тяло под него го подтикваше да я изпълни, да я вземе, както никога до сега не беше взимал жена. Воден от нещо, което не разбираше, той искаше да я заклейми като своя собственост, да я обладае с такава сила, че завинаги да бъде негова. И Никол, незаинтересована от нищо друго, освен от силното тяло, съединено с нейното, внезапно, трескаво се присъедини към него. Повдигаше се да посрещне тласъците му, а ръцете й го притискаха, като че ли не можеше да има достатъчно от него. И, когато най-накрая невероятната емоция се прояви като див порив на изключително удоволствие, Сейбър притисна в ръце нейното разтърсващо се тяло. Тя беше изтощена от бурята, която той бе предизвикал и беше объркана от факта, че толкова лесно се беше приспособила към правенето на любов. Нито веднъж не си беше помислила за Алън и сега виновно си припомни, че отдаването й на Сейбър беше уж заради него.
Тя лежеше в прегръдките на капитана, изпитвайки известен дискомфорт между краката си. Внезапно сърцето й се изпълни с тъга. Сейбър се беше държал нежно, не можеше да го отрече, но все още не можеше да отхвърли чувството, че никога няма да се гордее със случилото се. Казваше си, че го беше направила заради Алън и това беше ниска цена, която можеше да плати, тъй като му дължеше живота си. Но една натрапчива мисъл не й даваше покой — наистина ли го беше направила само заради Алън? Не можеше да даде отговор и не искаше да застане лице в лице с вероятната истина. Тя неспокойно се отдръпна от отпуснатото тяло на Сейбър и за няколко минути се унесе в дрямка. Не можа да заспи. След около двадесетина минути, задавена от сълзи тя седна сковано, без да обръща внимание на Сейбър.
— Къде отиваш? — попита той.
— Н-не знам. Получи това, което искаше. Нищо друго не можеш да вземеш от мен.
Сейбър само се усмихна. Очите му, златни и топли обхождаха лицето й.
— О, не. Ще те искам отново и отново известно време. Знаеш ли, че отново те желая и то с такава сила?
Тя го погледна, после бързо отмести поглед от нарастващото доказателство за думите му. Седнала там, до него тя стигна до решението, че Алън щеше да я ненавижда заради направената сделка. Вече беше дарила невинността си на този мъж. Повече не можеше да даде и не искаше нищо друго, страхувайки се от това, което би могла да разбере за себе си.