Усетил неспокойствието й Сейбър нежно погали гърба й, а устните му се плъзнаха по рамото й.
— Ела при мен, Никол — каза той с дрезгав глас.
— Не, никога! — ядно извика Никол и скочи с потъмнели от срам очи. — Сделката беше глупава. Не мога да ти бъда любовница. Мислех си, че бих могла, но дори заради Алън няма да се превърна в уличница… най-вече в една от твоите уличници!
Устата на Сейбър се стегна и той усети как яростта го стиска за гърлото при мисълта, че това можеше така лесно да приключи.
— Не се притеснявай за сделката си! — каза той през зъби. — Нямам никакво намерение да освобождавам Алън Балард и ти нищо не можеш да направиш, за да промениш мнението ми. Никога не съм ти казвал, че ще го пусна, нали?
— Но т-ти, ти… — Не намираше думи, докато отчаяно се мъчеше да си спомни какво беше казал той.
— Казах, „Защо не?“ Признавам, че в тези думи съществува намек. Но, момиче, ти трябваше първо да се увериш, преди да се съгласиш.
Част от яростта му се стопи, като видя смаяното й лице и добави почти нежно:
— В момента той не е в ръцете на американците в Ню Орлианс, така че можеш да смяташ, че държа на сделката. Чуй ме, Никол, няма да освободя Алън, поне не веднага. Ще го направя, когато реша, че не би могъл да причини повече неприятности.
— Но ти обеща! — разгорещено запротестира Никол, без наистина да схваща какво й говори Сейбър.
— Ти също! — дръпна се той. — Обеща да ми бъдеш любовница толкова дълго, колкото пожелая, а сега биеш отбой, нали?
— Това е различно!
— Боя се, че разликата ми убягва. Като оставим настрана факта, че събитията не вървят по твоя план, аз спазвам уговорката. Алън е още жив и не е в затвора в Ню Орлианс.
— Ти, лъжливо, гадно чудовище! Нарочно ме подведе! Знаеше, че си мислех, че ще го освободиш след тази нощ! — извика побеснялата Никол с искрящи от яд топазени очи.
— И ти щеше да си отидеш на сутринта, нали така? — опасно изръмжа той. — Щеше да се присъединиш към съмишленика си, след като така хитро си изиграла капитана.
Никол замлъкна, ужасена от мисълта, че той я смяташе за способна на такава двойна игра.
— Не можем ли да забравим за Алън и сделката? Не можем ли просто да приемем, че съм променила решението си? Не искам да ти бъда метреса, Сейбър… и Алън няма нищо общо с това.
— Но ти се отричаш от думата си! Обеща ми, спомни си! — хладно я сряза Сейбър.
— Ти също — и също така не я удържа!
— Не съвсем! — каза той с ледена усмивка. — Никога не съм ти давал дума. Ти го направи и ти си тази, която не държи на нея! Добре, нека ти кажа, девойче, че не ми харесва хората да не плащат дълговете си към мен! Ще забравим за сделката ти и ще се отнасям с тебе така, както трябваше да направя още първия път, когато открих дребната ти измама! — Той злобно протегна ръце да я улови. Преди да скочи от леглото главата му бе изпълнена само от една мисъл — че всички жени са еднакви — лъжкини, фалшиви, предателки. И тази жена не беше по-различна от онази, която беше причина да бъде унизен и продаден на Британския флот. Кучки — всички до една!
Никол видя очите му да се присвиват и предугади намерението му секунда преди да се е придвижил. Тя скочи и застана зад масата, на която бяха вечеряли. Докато той напредваше към нея по гърба й полази студена тръпка. Усети, че го подтиква някакво странно чувство, от което тя беше само частица и с все по-голямо смайване наблюдаваше приближаването му.
Черната коса, която беше разрошила с пръстите си, осветена от свещта, хвърляше сенки по обраслото с брада лице. Очите му бяха ледени и нещо й подсказваше, че можеше да я убие.
Те бавно започнаха да обикалят около масата. Търсейки начин да избяга или да го спре Никол съгледа чашата, с която той беше пил. Тя я сграбчи със светкавична бързина за столчето и разби горната й част в масата.
Той се усмихна мрачно.
— Мислиш ли, че това ще ме спре?
Никол буйно закима. Очите й решително блестяха.
— Искам те — хладно заяви той. — Ще те имам и нищо няма да ме спре!
Той прескочи масата и Никол остана безпомощна. Между голите им тела беше единствено счупената чаша. Тя я държеше като нож и внимателно се отдръпваше. Сърцето й биеше лудо и се чувстваше полузамаяна. Насреща й очите му излъчваха леден блясък, а устата му беше решително стисната. Никол се препъна и неспособна да запази равновесие се залюля. Сейбър сграбчи ръката с чашата и я изви зад гърба й. Преведе я през стаята и я принуди да легне по очи на леглото.
— Хвърли я, Ник! — нареди той, но тя продължи да я стиска още по-силно.
— Няма! — изстена тя, извивайки фината си китка в желязната му ръка. — Няма!
Сейбър стисна още по-силно и тя разбра, че щеше да счупи китката й, ако не го послушаше. Натискът беше почти непоносим и накрая двамата чуха изпукване на кост. След това чашата се изплъзна от безчувствените й пръсти.