Откъм Сейбър долетя въздишка на облекчение, след като усети, че тя се отпусна. Той нежно взе на ръце тялото на победената Никол и я положи на леглото. Китката я болеше с тъпа, пулсираща болка и докато лежеше усети сълзи в очите си. Няма да плача, ядосано си помисли тя. И без това унижението й беше огромно, та да го подсилва с поток от сълзи. Тя легна на страни, без да му обръща внимание и се сви, трогателно потънала в нещастието си.
Сейбър я гледаше с безизразно лице и се молеше да не издаде чувствата си. Объркано откри, че я желае — отново, сега! Заедно с желанието имаше и проблясък на нежност, както и огромно съжаление за отношението му към нея. Колкото и невероятно да беше, той призна пред себе си, че чувстваше странно задоволство, понеже тя беше казала истината за своята девственост. Дълбоко раздразнен от противоречивите си мисли той й обърна гръб.
Стаята беше в безредие от двубоя им и като дръпна въжето на звънеца, той повика прислугата. После облече халата си и нежно придърпа завивките върху Никол. Когато Сандерсън се позова в отговор на повикването, Сейбър рязко нареди да му бъдат донесени някои неща и стаята да бъде приведена в порядък. Лицето на Сандерсън с нищо не издаде мислите му. Той бързо и тихо подреди наоколо и помете счупените стъкла. После се върна с огромен сребърен поднос с бренди и другите, поръчани от Сейбър неща. След като ги постави на масата той попита формално:
— Това ли е всичко, сър?
Сейбър го освободи с рязко кимване, наля си бренди и запали пура. Известно време стоя, наблюдавайки замислено неподвижното тяло на Никол.
Самата Никол беше изпразнена емоционално. В момента й се искаше да е мъртва! Не, внезапно си помисли, искаше Сейбър да беше мъртъв! Бавно се обърна на другата страна — най-добре е, напомни си тя, винаги да държиш врага си под око.
Сейбър озадачено я погледна, като че ли питаше разумно ли е така открито да показва, това, което чувства. Без да бърза взе кана с топла вода и купа, както и кърпите, които бе наредил да донесат, после тръгна към нея. Като сведе поглед към момичето, тя му напомни за лисицата, която веднъж беше видял с почти разкъсан на две крак, следствие усилията й да се освободи от железните зъби на капана. Създанието беше погледнало приближаващия се бракониер по същия начин — полууплашено, но въпреки това готово да се бори за живота си. Развълнуван от вида й той се поколеба. Накрая каза:
— Нямам намерение отново да те наранявам. — После добави безцеремонно: — Освен, ако не ме принудиш.
Никол потръпна. Нежните й устни се свиха в знак на протест. Топазените очи го проклинаха.
Без да се засяга от враждебността й той махна завивките и откри голото й тяло. Никол си наложи да стои неподвижно, докато ръката му леко се придвижи по бедрото й. Но Сейбър, с въздишка на съжаление прогони желанието и нежно взе наранената й китка. Тя изстена, макар и тихо и Сейбър се усмихна съчувствено.
— Съжалявам, малката. Не бих те наранил нарочно, но нямах никакво желание да прекарам остатъка от живота си писукайки като момиче, след като ме ръгнеш в гърлото.
При други обстоятелства Никол би се посмяла на думите му, но сега не й беше до това. Тя не можеше да отрече, че беше привлечена от него. Гледаше го и се чудеше защо все още го намира за привлекателен. Със суровите си черти, със златистожълтите очи, искрящи върху брадатото лице и с коса, толкова черна, че синееше, той беше така отвратително поразителен.
Докосването на Сейбър беше нежно. Беше сигурен, че китката й не е счупена, понеже с точност знаеше колко силно бе стиснал. Само беше доста подута и очевидно я болеше. Той я превърза с професионално умение, като използва ленените превръзки, които бе наредил да донесат. Нямаше да я боли повече от ден-два, а за болката имаше лауданум. Изсипа малко в една чаша, добави бренди и й го подаде.
— А сега ме упояваш? — присмя се тя.
Той леко се усмихна.
— Точно така лисичката ми. За твое собствено добро. Бъди добро дете и го изпий.
С гримаса на отвращение тя взе чашата и изпи съдържанието й на един дъх. Отпусна се на възглавницата и зачака. Предишното й отчаяние беше изчезнало. Брендито разнесе топлина по вените й, болката в китката намаля и тя си помисли, че може да посрещне бъдещето по-възторжено, отколкото бе смятала преди.
Сейбър постави на масата празната чаша и за нейна изненада се зае да мие тялото й. По лицето му нямаше и следа от желание, докато наведен над нея нежно отстраняваше следите от изгубената й девственост и собствената му, брутална страст. Колко странно, че след такива насилствени действия можеше да бъде толкова нежен. Неочакваната му любезност я разтревожи. Лауданумът я правеше сънлива и й се искаше той да я остави на спокойствие. Нали беше взел това, което искаше? Тя се размърда неспокойно под ръцете му, доволна, когато най-после той захвърли кърпите в купата.