Часовете, последвали нещастието бяха изпълнени със задушаващ страх. Тя гледаше и чакаше да чуе нещо за семейството си. Паниката й нарастваше. Не е възможно да са се удавили, не е възможно, повтаряше като молитва тя. Приятелите на семейство Ашфорд бяха пристигнали незабавно. Сред тях беше и мисис Игълстоун. Върху плещите й се стовари тежката задача да съобщи на детето, което здраво стискаше в прегръдките си, че родителите му са се удавили. Приливът бе изхвърлил телата им на брега точно преди зазоряване. От Джайлз нямаше и следа. Предположиха, че вероятно е бил затворен в кабината на яхтата и не е могъл да излезе на повърхността.
Като си помисли за Джайлз, останал завинаги в океанските дълбини, от гърлото й се изтръгна страдалчески вик. Тя затвори очи. Искаше да повярва, че това е само кошмар. Но не беше.
Джайлз й липсваше повече, отколкото Анабел и Ейдриън. Както се случваше в повечето аристократични семейства, родителите й бяха прекалено заети, за да се занимават с поколението си. Никол и Джайлз бяха по-близки с дойките си и прекарваха по-голямата част от времето с тях, отколкото с родителите си.
За Никол смъртта им беше трагедия в много по-дълбока степен от очевидната. След тяхната смърт тя оставаше абсолютно сама. За нейно нещастие Анабел имаше доведена сестра, Агата, която заедно със съпруга си Уилям Маркъм заявиха, че са много близки роднини на семейството. Те нямаха кръвна връзка с Никол, но тъй като представляваха все пак някакви роднини, а не просто загрижени съседи, бяха избрани за настойници. Те станаха опекуни на младата Никол Ашфорд и на нейното много, много голямо богатство.
Това беше и продължаваше да бъде много трудно съжителство за Никол. Сега непознатите заемаха стаите, в които бяха спали майка й и баща й. Дори стаите на Джайлз не бяха пощадени. Едуард, седемнадесетгодишният й братовчед, арогантно бе заявил, че ще служат за личните му нужди.
Семейство Ашфорд никога не е било в близки отношения със семейство Маркъм, понеже двете сестри не можеха да се понасят. Анабел произхождаше от богато, аристократично семейство, докато Агата, независимо от успешния брак на майка си с богат вдовец с положение в обществото, едва се беше докоснала до благородната кръв. А сега Никол се намираше под пълния контрол на една леля, с която нямаше нищо общо и един чичо, чиято вулгарност отвращаваше местната аристокрация.
Подпряла отчаяно глава на рамката на прозореца Никол гледаше новия ден с очи, пълни със сълзи. Поне Джайлз да беше останал жив. Тогава нещата нямаше да бъдат толкова лоши. Ако Джайлз беше с нея, тогава семейство Маркъм нямаше да й се струват чак такива зверове. Тя й Джайлз биха могли да се утешават един друг. Но сега…
Чувстваше, че сърцето й й тежи като камък в гърдите. С летаргични движения тя се затътри към мраморния умивалник и като в несвяст започна да излива вода от каната в легена.
Тъкмо си беше облякла роклята, когато се сети, че мисис Игълстоун щеше да дойде да я види тази сутрин. Усети как в душата й пламва една топла искрица. Като си помисли за трагедията, сполетяла съвсем наскоро мисис Игълстоун, тя забрави собствените си неприятности. Полковникът беше починал едва преди две седмици и Никол си каза, че сега беше дошло време тя да успокоява скърбящата жена.
2.
— Не можете да ме изоставите! — изплака Никол. — Не е възможно! О, мисис Игълстоун, кажете, че не е вярно. Защо трябва да заминете? — извика момичето. Лицето й бе пребледняло от шока, предизвикан от думите на мисис Игълстоун. Двете се намираха в синята стая в предната част на къщата. Мисис Игълстоун тъкмо беше съобщила на Никол много внимателно изключително неприятната новина, че заминава за Канада утре сутринта.
В гласа на Никол имаше такова отчаяние, че за момент решението на мисис Игълстоун се разклати. Тя знаеше, че детето щеше да се разстрои и умишлено, като истинска страхливка, беше отлагала тази среща до последния момент. Реакцията на Никол я разтърси повече, отколкото предполагаше, но тя решително каза:
— Скъпа моя, колкото и много да ми се иска да остана и колкото и много да ми липсваш, просто не е възможно да остана в Бедингтън Корнър. — Бледосините й очи умоляваха за разбиране и тя продължи тихо: — Често се налага да правим неща, които не искаме и се боя, че за мене е настъпил точно такъв момент. Повярвай ми, детето ми, бих дала всичко, за да не те напусна, но не ми е възможно да продължавам да живея в Роузхевън.