Как някои жени успяваха да направят от мъжете свои роби? Беше наблюдавала няколко жени, макар и не от близо, как се опитват да очароват Сейбър, но напразно. Той си играеше с тях, използваше ги и после ги забравяше. Тя се намръщи и се опита да си спомни дали някоя го беше заинтересувала. Стигна до извода, че задачата й нямаше да бъде лесна.
Фактът, че не беше влюбена в него й даваше предимство пред другите.
Мисълта да победи Сейбър повдигна духа й. Тя крачеше из стаята, без да забелязва, че е станало доста късно и много й се спи. Съблече се и се пъхна под завивките. Мисълта, че с пристигането си е объркала плановете на Сейбър, искрено я зарадва.
Всъщност пристигането й не причини неприятности на Сейбър. Той предпочиташе да не я показва на Лафит, но като оставим това настрана, всичко беше наред.
Като се върна в библиотеката Сейбър си наля чаша френски коняк и като игнорира любопитния поглед на Лафит, се настани удобно на един стол. Двамата мъже прекараха остатъка от вечерта както обикновено — играха пикет, пушиха пури и пиха коняк. Ако Жан беше очаквал Сейбър да съкрати вечерта, то остана разочарован. Сейбър стоя до след полунощ обсъждайки всичко друго, но не й жената горе.
Когато стана очевидно, че Сейбър няма да спомене за Никол, Лафит се прозя и стана на крака.
— Мон ами, готов ли си да се оттеглим за почивка? Мълчанието ти да не би да се дължи на момичето горе?
Раздразнен, че е позволил на мислите му да го издадат Сейбър остро отвърна:
— Ако искаш да си лягаш, направи го. Няма да те задържам.
— Наистина е време да си лягаме. Ставаш раздразнителен или — Лафит добави лукаво с блеснали очи — имаш проблеми с Амур?
Проявявайки всички признаци на раздразнение Сейбър стана от стола си.
— Амур! — Той го произнесе като че ли беше проклятие. — Вие, проклети французи, винаги се занимавате с това. Тази девойка горе е като всички останали. За мене не означава нищо повече от половин дузина други, които мога да назова. — С нещо, което не приличаше точно на обичайния му, подигравателен маниер той пожела на Лафит лека нощ и се упъти към стаята си.
Тъмнината в стаята го изненада, както и заспалата Ник. Колкото повече я гледаше, толкова повече се ядосваше.
„За бога! — вбесено си помисли той. — Тя е по-нахална и от циганин калайджия.“
Като че усетила присъствието му, Никол се размърда и отваряйки очи срещна златистия му поглед. Превъзмогнала инстинктивния подтик да се свие при вида на брадатото лице, надвиснало над нея, тя остана неподвижна, като се надяваше чертите й да не я издадат. Няколко секунди продължиха да се взират един в друг. Никой не беше в състояние да отклони погледа си. После, с очи все още впити в нея той протегна ръка и бавно и решително отхвърли завивките. Тя не го спря и остана неподвижна дори, когато ръката му леко погали гърдите й. Вътре в нея се надигна внезапен копнеж.
Беше си казала, че следващият път щеше да се отдаде с безразличие на любовта му, но ето, че се налагаше да се бори със собственото си тяло. Тя безпомощно усети как зърната й се втвърдяват и се засрами от това предателство. Тялото й имаше собствена воля, не зачиташе заповедите на ума й. В слабините й се появи топло, разтапящо усещане и очите й с трескава решителност се впиха в неговите, ненавиждайки хладното, недокоснато от чувства изражение в жълто-златистите им дълбини. Тя усещаше, че той се въздържа, стремейки се да покаже, че в действителност не му беше много интересна.
В този момент го мразеше истински. Мразеше го заради властта, която имаше над беззащитното й тяло. Желаеше го независимо от случилото се. Въпреки това беше бясна, че той можеше да гледа голотата й, да я гали и да остава безразличен, докато тя се разкъсваше от собственото си желание. Не можеше да устои на опитните му ръце, които се плъзгаха по цялото й тяло. Не можеше да възпре ускоряващия се ритъм на сърцето си и направо й прилошаваше. Знаеше, че очите й я издават, докато той, проклетникът, все още изглеждаше безчувствен. Тя отчаяно се мъчеше да се овладее, но я издаваха толкова много неща. Очите й бяха потъмнели от страст, а зърната й — твърди от желание.
Това беше дуел между тях — тя, бореща се да остане хладна, а той, възбуждащ я умишлено и изискващ отговор от нея.
Тя дрезгаво изрече през зъби: