— Мразя те, Сейбър!
Той не даде вид, дори че е чул думите. Замаяна, тя се запита дали не я наказваше заради миналата нощ. После, след като пръстите му вече не галеха стомаха й, а я отвориха и я намериха, изчезна всяка ясна мисъл. Шокът от това нежно докосване премина през цялото й тяло. Тя се бори с чувството докато можеше, после с мъченически стон се отдръпна от него.
Лежеше настрани, с ръце, обгърнали гръдта й. Опита се да улови някоя и друга съзнателна мисъл, докато силната, почти болезнена болка между бедрата й зовеше за облекчение.
Лицето му вече не беше безизразно. Потта по челото му издаваше собствената му борба за контрол. Сейбър трескаво свали дрехите си и преди Ник да е имала време да се съвземе силното му тяло се притисна до гърба й. Дъхът му бе нежен и топъл. Тя усети как тялото му се моделира по нейното. Легнали и двамата на една страна изглеждаха като създадени един за друг — гърдите му прилепени до елегантния й гръб, дупето й, наместило се удобно до стомаха и краката му, следващи дължината на нейните. Тя понечи да се отдръпне, но една силна ръка се озова пред нея и той прошепна:
— Миналата нощ беше провал и имам намерение да променя това — веднага. Позволи ми, Ник, помогни ми — позволи ми да те любя.
Тя почти не чу, понеже ръката му вече държеше едната й гръд, преди отново да се спусне към краката й. В слабините й гореше огън. Учестеното му дишане я влудяваше. Тя се разтапяше и беше готова да му се отдаде безрезервно. Усещаше пулсиращия му член нежно да се промъква между бедрата й. Той не влезе в нея веднага, а умишлено я накара да усети сексуалната наслада, продължавайки да я опипва с ръце. Тя знаеше, че е извикала, когато с ръка той я доведе до върха, но чувствата й се въртяха без контрол. Нищо друго не я интересуваше, освен това усещане да продължи. И то продължи. Тъкмо се връщаше към здравия разсъдък, когато той, все още легнал на страни се тласна и нежно влезе в нея. Тялото му се устреми към дълбините на приветстващата го мекота, а ръцете му здраво я притиснаха към себе си. Като загасващ огън, който пламва отново, тя усети цялото си тяло да отговаря на неговото и жадно, без да съзнава, че го прави, се изви, за да улесни движенията му. Когато този път дойде краят беше, като че ли всеки нерв в тялото й експлодира от удоволствие.
Задъхана, все още замаяна, с широко отворени от шока очи, тя лежеше и почти не усещаше, че той беше до нея, докато възприятията й бавно се върнаха. Сега знаеше защо другите жени така безсрамно го преследваха и би дала всичко самата тя да не го прави.
Обърна се към него с неохота. Той лежеше по гръб, пъхнал едната си ръка под главата си и я наблюдаваше. Дълго го гледа, чудейки се как бе възможно да го мрази и същевременно всяка фибра от тялото й да копнее за него. Тя каза тихо, но дръзко:
— Все още те мразя!
Не беше за вярване, но той се усмихна, но не с подигравателната усмивка, която тя толкова добре познаваше, а тъжно, нежно, може би. Отговори й тихо:
— Знаеш ли, мислех си, че ще кажеш тъкмо това? Ти може и да ме мразиш, Ник, но тялото ти не ме мрази.
Той се обърна към нея, като лицата им се оказаха само на инчове разстояние. Ръката му нежно се спусна към тъмния триъгълник между краката й. Тя отчаяно се стегна, опитвайки се да пропъди надигащия се в стомаха й копнеж.
— Виждаш ли — засмя се той, почувствал отговора й, — мога да те накарам отново да ме желаеш независимо от това, което казваш. — Устните му покриха нейните, лишавайки я от възможността да отговори. Целувката беше различна от всички други, които той й бе дал. Беше нежна и все пак възбуждаща и дълбока. Вдигна глава, погледна я и прошепна с глас, станал по-дълбок от страстта: — Да го направя ли, Ник? Да ти покажа ли?
Тя бавно поклати глава с очи, болезнено впити в неговите. Нямаше нужда, безрадостно си помисли тя, да доказва нещо, което и двамата знаеха толкова добре.
Сейбър въздъхна. Неохотно се отмести от нея. Прибра тялото й до своето, целуна я леко по челото и прошепна:
— Заспивай, Ник. Чака ни дълъг ден.
За голяма изненада тялото й се чувстваше много удобно до неговото и тя последва съвета му. Сейбър дълго остана да лежи след като равномерното дишане показваше, че тя е заспала, мислейки за бъдещето.
Тази вечер той и Лафит се бяха споразумели за цената на „Ла Бел Гарс“. На сутринта двамата с Ник щяха да потеглят към дома с доста голямо количество злато. Тази вечер се бяха погрижили и за Алън Балард. Той щеше да прекара следващите няколко месеца като гост в затвора на Лафит. Сейбър още не беше решил какво да прави с Алън, но дотогава щеше да е под ключ на сигурно място.
След като се отърва от „Ла Бел Гарс“ и Алън, остана само една нерешена дилема и тази дилема лежеше топла и притисната до него — Ник! Скоро тя щеше да бъде посветена в тайната и той се чудеше как щеше да възприеме факта, че капитанът и Кристофър Саксън са една и съща персона!