Секунди по-късно той се присъедини към приятелите си. Кристофър лесно откри трима познати, които се нуждаеха от четвърти човек за играта и се настаниха в един отдалечен ъгъл. След като беше изиграл доста ръце той се заслуша в разговора, който се водеше почти до ухото му.
Споменаването на името на Лафит привлече вниманието му и погледът му лениво се прехвърли от картите към групата мъже от лявата му страна. Трима от тях познаваше бегло. Беше по-близък с другите двама — Даниел Патерсън и Джейсън Савидж.
Патерсън служеше във флота в Ню Орлианс и тъкмо на него анонимно беше изпратил кодираните книжа. По принцип Кристофър нямаше нищо общо с него, но понеже беше главнокомандващ беше сметнал за редно него да запознае е това.
Познанството му с Джейсън Савидж не се базираше на лични отношения. Това, което знаеше беше от клюки и мълви, но беше сигурен, че Савидж не беше човек, с когото трябва да се караш или да игнорираш. Той изглежда се радваше на доверието и благоразположението на губернатора Клейборн и беше доста почитан както от американците, така и от креолите. Преди няколко години Кристофър беше представен на красивата съпруга на Савидж Кейтрин и той се съгласи, че тя беше една от най-красивите жени, украсявали Ню Орлианс. Думите на Патерсън събудиха интереса му.
— Казвам ви, просто не го разбирам! Нито пък ми е ясно защо някой от главорезите на Лафит ще направи такова нещо.
С провлечения си маниер на говорене Джейсън промърмори:
— Вероятно се е надявал да спечели нещо от това — награда, или дори прошка. Кой знае? — После подхвърли: — Кой го е грижа?
Патерсън се ядоса от хладните думи и избухна:
— Не, дявол да го вземе, Джейсън, не беше така! Книжата се появиха като призраци в кабинета ми. Нямаше нищо с тях, нито писмо, нито идентификация, нищо! Само книгите. Разпитах хората си, но никой не знае как са се появили там. Ако човекът, който ги е оставил е искал пари, сигурно е щял да остави съобщение с проклетите книжа.
— Сигурен ли сте, че са истински? Ще бъде много остроумно от страна на британците да ви подхвърлят подправени.
Един от другите мъже се опита да подхвърли това предположение само, за да раздразни още повече Патерсън и Кристофър, който безсрамно подслушваше се усмихна. Патерсън доста надменно го сряза:
— Да, книжата са истински и ние не сме вчерашни! — Разговорът затихна и тъкмо когато Кристофър започна да се отегчава Патерсън отново каза нещо, което привлече вниманието му.
— … нападение над Ню Орлианс.
— О, хайде стига, Даниел! Британците няма да хвърлят повече войници нито военноморски сили за нас. Твърде заети са на Канадската граница и в региона на Големите езера, за да се занимават с Ню Орлианс — противопостави се един бизнесмен.
Патерсън нищо не каза. Може би бе разбрал, че се беше държал малко недискретно. Джейсън беше този, който продължи по темата. Той лениво провлече думите:
— Не бих казал това, Джон. Нападението и завладяването на Ню Орлианс ще бъде стратегически акт от страна на Англия. Притежаването на града ще й даде голямо предимство на мирните преговори в Санкт Петербург.
Патерсън неловко промърмори:
— Трябва да знаете, че нищо не е сигурно. Това са само намеци. В едно наскоро заловено съобщение се говори за южна кампания.
Внезапно очите на Джейсън предизвикателно се впиха в Кристофър. С голямо усилие Кристофър игнорира предизвикателния взор и не даде да се разбере, че го е забелязал. Но малко след това, докато излизаше от залата за игра на карти, беше сигурен, че тези зелени очи го следват и че щяха да бъдат зададени проучващи въпроси за него.
Всъщност нямаше кой знае какво, което Джейсън Савидж да не бе узнал за Саксън. Няколко дълги секунди той продължи да гледа замислено след Кристофър. След това се извини и напусна салона. Безцелните му на пръв поглед крачки го заведоха до градината на губернатора. Там отвори тясна порта и се озова до постройка за карети.
— Джейк? — тихо извика той.
— Тук — откъм една купа сено дойде груб глас.
Напрежението върху тъмното лице бе заменено от усмивка и Джейсън се поотпусна, когато Джейк, дребен, лошо облечен човек със зле подстригана руса коса и раздърпана брада се надигна от сламата. Джейк би могъл да бъде на каквато й да е възраст между тридесет и петдесет. Правеше впечатление на човек с груби обноски.
Високата фигура на Джейсън, елегантна във вечерното облекло, състоящо се от черно кадифено сако и снежнобяла жилетка беше в пълен контраст с външния вид на другия мъж.