Кристофър се вкамени, но с нищо друго не показа, че думите на Джейсън са го засегнали. Винаги бе живял с този риск, но той не беше фатален. Би предпочел да запази тайната си, но нямаше причина да се паникьосва. Повдигна рамене и тихо каза.
— Да, аз съм капитан Сейбър, но не съм безчестен пират! Много по висшестоящи от мене са се отправили към океана и са нарекли себе си капери. Каква е разликата?
Джейсън се усмихна с разбиране на арогантността на Саксън.
— Мон ами, не ме разбрахте. Харесвам хората на действието. Това, че сте бил капитан Сейбър едва ли ме засяга. Ако бях разбрал, че плячкосвате американски кораби и наистина сте шпионин, това мое посещение никога нямаше да се състои. Мога ли да бъда прям?
— А не бяхте ли?
— Вероятно. Попитахте ме защо се обърнах към вас и ще бъда откровен. Няма друг. Преценил съм ви посредством много вещ шпионин. Знам, че сте си играли на каперство, но това не ме кара да ви ценя по-малко. Знам, че не питаете никаква любов към британците, независимо от факта, че самият вие сте британец.
— Савидж, мисля, че трябва да си изясним нещо. Не съм британец, откакто попаднах на комисията за насилствено събиране на войници и моряци преди петнадесет години. Избрал съм да бъда американец. — Кристофър каза през зъби последните думи, почти засрамен от непоклатимата си гордост.
— Много добре тогава. Съгласни сме. Ако сте такъв американец, какъвто казвате, вярвам, че бихте искали да направите нещо за Америка. — Джейсън престана да говори, но като видя съсредоточеното внимание на Саксън, продължи стегнато. — Както добре знаете, тази война на мистър Медисън няма да има такъв добър край, какъвто се предвиждаше. Ако не внимаваме, ще я приключим като бити и унижени. Великата идея за завладяване на Канада, която положи началото на тази проклета работа е катастрофа. Съединените щати ще са доволни, ако успеят да задържат собствените си граници. Не можем да се надяваме, че ще завладеем дори инч канадска територия. — Джейсън спря по средата на изречението, осъзнал, че се е разпалил прекалено много. — Простете! Нямах намерение да ви дотягам с личното си отношение към тази война. Но не искам да видя Ню Орлианс затънал в тази каша.
Потънал в мисли, Кристофър се намръщи.
— Наистина ли вярвате, че британците ще ни атакуват? Те имат достатъчно войски и кораби на Гълфа, но по-голямата част от силите им са на север.
Джейсън прокара ръка през гъстата си, черна коса.
— Всички доклади, с които разполагам, сочат, че британците се готвят за голяма атака. Не се посочва Ню Орлианс, но логиката ме кара да мисля, че нашата креолска кралица е целта им.
Новината за възможност от нападение над Ню Орлианс извади Кристофър от апатичното му отношение към войната. Той откри, че би искал да направи всичко по силите си, за да предотврати това събитие.
— Ако искате да отида в Англия, ще го направя — каза направо той. — Но трябва да призная, че не виждам как бих могъл да ви бъда от голяма полза. Когато заминах от там бях момче и бих могъл да използвам много малко източници за сведения.
— Не очаквам чудо, приятелю. Знам, че може и нищо да не откриете. Наясно съм със ситуацията и не съм способен да ви отворя много врати.
Кристофър мрачно се поинтересува:
— Трябва ви човек с очи и уши, нали така?
— Виждате — каза весело Джейсън, — вие сте човекът, който ми трябва. Но помнете, трябва да разчитате изцяло на себе си. Мога да ви препоръчам някои хора, но това ще си остане само между нас. Ако напиша писма, има вероятност те да ви причинят повече вреди, отколкото ползи. Ако някой разбере, че се познаваме, ще следят всяка ваша стъпка. Както виждате, никак няма да ви е лесно!
Кристофър повдигна рамене.
— Ще направя каквото мога, но трябва да бъдете по-точен. Каква ще бъде ползата, ако разбера, че предстои атака, а нямам доказателство за това? От какво точно доказателство се нуждаете?
Джейсън не свали погледа си от Кристофър няколко секунди. Отговори много бавно.
— Вашата дума ще бъде достатъчна.
Когато Кристофър се изненада и го погледна невярващо, Джейсън каза:
— Всичко, от което се нуждая са нещо повече от мълви, за да мога до го изложа пред военните. Аз ще застана зад вас и без да ви подвеждам, ще ви заявя, че те ще приемат моята дума. — После Джейсън добави с гримаса: — И ако избраният от мене човек дойде директно от Англия с новината за предстоящо нападение над града и те не изпратят войски и амуниции, тогава ще бъда изчерпал силите си докрай. — Когато продължи, гласът му стана по-твърд: — Губернаторът Клейборн постоянно изисква допълнително въоръжение, но не му обръщат внимание. Тази ситуация не може да продължава вечно.