— Не поемате ли голям риск? Можете ли да бъдете сигурен, че няма да ви предам? — с любопитство попита Кристофър.
— Бихте могли — призна Джейсън, без да се притеснява. — Може би постъпвам глупаво, но знам какво изпитвате към британците. Знам също, че притежавате земи в Луизиана и се съмнявам, че искате да ги видите опустошени от войната. Извоювали сте си място в Ню Орлианс преди да започне войната.
Кристофър все още изглеждаше скептично настроен. Тогава Джейсън се усмихна с една от много чаровните си усмивки и каза любезно:
— Има моменти, когато трябва да се доверявам на собствените си инстинкти.
— С колко време разполагам преди да замина?
— Естествено бих предпочел да се качите на следващия кораб, който успеем да подготвим за заминаване. Но вие със сигурност трябва да имате официална причина, заради която се завръщате в родните си земи.
Кристофър направи гримаса.
— Хрумна ми една идея, която може да подхожда на ситуацията. Проблемът е времето. Нуждая се от месец, два.
— Нали разбирате, че времето е важен фактор?
— Знам това, но в този случай, по това време на годината, бих се осмелил да предположа, че нищо няма да се случи. До пролетта Наполеон ще трябва да бъде разбит на всички фронтове в Европа. Ръцете на британците и съюзниците им ще бъдат повече от пълни. — Кристофър престана да говори, като се опитваше да схване ефекта, който имаха думите му върху Джейсън.
Джейсън го наблюдаваше съсредоточено и Кристофър имаше странното усещане, че го подлага на някаква проверка. Пробвайки внимателно почвата той продължи.
— Ако се съгласите с мене, аз ще пристигна в Англия към средата на април. Ще имам време да разкрия планираното и да се върна, преди да дойде врага. Без достатъчно основателна причина за завръщането ми в Англия, просто ще се окажа безполезен.
— Мога ли да знам какъв е този план, който ще ви отнеме два месеца.
Кристофър се поколеба. Надеждата да осъществи това свое хрумване беше много слаба, но в момента само това беше на лице. Бързо, като сведе фактите до минимум той обясни за Никол Ашфорд, без да разкрива личните им отношения. Разказа и за мисис Игълстоун. Джейсън, който слушаше с внимание, долови леката промяна в гласа на Кристофър, когато споменаваше за момичето и си направи извода, че Саксън не беше напълно безразличен към нея. Той с нищо не издаде мислите си като попита:
— Смятате, че за няколко месеца можете да заличите последните пет години и до март да я подготвите за поява в обществото?
Кристофър повдигна рамене.
— Не би трябвало да е невъзможно. В крайна сметка първите й тринадесет години са преминали в аристократично семейство. Мисля, че мисис Игълстоун ще успее да изглади острите ръбове.
— Е, можем само да се надяваме. Печелите по точки за бързо мислене.
Кристофър се поклони. Лицето му просветна и той каза:
— Благодаря. Надявам се, че и останалата ми дейност ще бъде задоволителна.
— О, сигурен съм, че ще се справите със задачата. Обикновено не греша в преценките си.
Кристофър кимна леко. Джейсън стана от стола и каза с изненада в гласа:
— Изглежда обсъдихме най-съществената част за забележително кратко време. За сега ви оставям да се занимавате със собствените си планове, но ме дръжте в течение, ако възникнат проблеми или усложнения. Аз също ще ви съобщя, ако някое събитие ни накара да побързаме.
— Съгласен съм. Ще се срещна с мисис Игълстоун в сряда, както възнамерявах и в зависимост от изхода на срещата, почти веднага ще се върна в Тибодю Хауз.
След заминаването на Джейсън Кристофър продължи да обикаля из библиотеката като звяр в клетка. Струваше му се, че беше най-големият глупак, за да допусне да бъде въвлечен в подобна схема. От друга страна смяташе, че ще е нечестно да не направи нещо за страната, която го беше приела.
Планът на Саксън за връщането на наследницата беше забележителен, но като по-възрастен и по-опитен Джейсън Савидж виждаше някои несъвършенства. Той се настани зад писалището и се зае да пише на секретаря на щата, Джеймс Монро. Писмото представляваше кратка бележка и след като го прочете, той го запечата. Кристофър не се нуждаеше от награди, но ако Монро се съгласеше с предложението му, щеше да има нещо ценно, което да предложи на младия мъж.
Кристофър продължаваше да оглежда плана си. Намираше го доста несъвършен, но за момента не можеше да измисли нищо друго. Ник нямаше да му създаде проблеми. Мисис Игълстоун сигурно щеше да приеме с желание предложението му. Естествено нямаше да сподели за взаимоотношенията си с Никол. Като видя мисис Игълстоун предната вечер той се шокира. Не знаеше дали му беше приятно или не.