Тя напрягаше слуха си, за да чуе гласа му и замръзна, когато разбра, че с него има жена. Устните й се стегнаха в знак на протест — вероятно друга негова играчка!
Звукът от отварянето на вратата й дойде като изненада. Когато погледна през рамо и видя високия, елегантен джентълмен, застанал до един от алените столове, беше шокирана.
В първия момент не го позна. Облечен по последна мода — със светлосиви бричове, синьо сако с красиви, сребърни копчета и раирана жилетка, Сейбър беше образец на превъзходен вкус.
Никол премига пред това изящество, после очите й се вдигнаха към лицето му. За първи път го виждаше без брада и беше изненадана от разликата. Устата му, с наследствената си чувственост, изглеждаше аристократично изваяна. Твърдата линия на челюстта и агресивно издадената брадичка бяха много очебийни. Лицето му беше поразително красиво. Плътните му устни се извиха в усмивка и след като свали кожените си ръкавици, той тихо попита:
— Няма ли поздрав, Ник? Мислех си, че след такава дълга раздяла ще се радваш да ме видиш.
Наясно с внезапно ускорените удари на сърцето си, тя си наложи да се прави на безразлична. Като повдигна язвително едната си вежда, тя каза:
— Нима рибата, която плува в морето се радва на завръщането на акулата? Забравяш, че има само една причина, която ме кара да продължавам да се радвам на… ъъъ… гостоприемството ти или си забравил за Алън?
При тези думи усмивката на Кристофър изчезна.
— Ти си едно змийче. Не, не съм забравил добрия Алън, но мисля, че експлоатираш това извинение повече от необходимото.
Никол му хвърли вбесяваща усмивка и се обърна да зяпа през прозореца. Усети присъствието му зад себе си, но упорито остана с гръб.
Дъхът му нежно галеше косите й и тя усещаше близостта му почти непоносимо.
— Защо — тихо произнесе той — искам да ти извия врата и в същото време да те целувам, докато се разтопиш в прегръдките ми?
Без да чака отговор той я обърна към себе си. Преди да успее да се защити и дори, преди да предугади намеренията му, ръцете му, силни и причиняващи болка се сключиха около гърлото й. Свеждайки глава той впи жадни устни в нейните. Никол усети как пламва желанието и без да мисли се притисна до тялото му. Почувства мигновения отговор на близостта й. Дълго стояха притиснати един в друг. Устните му търсеха нейните с почти отчаяно нетърпение. Ръцете му вече не стискаха болезнено елегантната й шия, а галеха там, където преди секунди смятаха да наранят.
Откъсвайки с усилие устни той погледна към вдигнатото й лице и после, изгубвайки се в дълбоките, тъмни езера на очите й, промълви:
— О, господи! Ти си вълшебница, Ник! — После отново я притисна до себе си, като устата му обходи цялото й лице.
Обезумяла, Никол не се съпротивляваше на собствените си чувства. Беше прекалено заета с неописуемото удоволствие отново да се намира в прегръдките му. По-късно щеше да се проклина.
— О, господи, не сега!
Колко дълго щяха да останат изгубени в прегръдката или колко далече щеше да ги отведе този внезапен порив на страстта, никога нямаше да се разбере. На вратата дискретно се почука и с воля, която не знаеше, че притежава, Кристофър откъсна уста от тези на Никол и почти отхвърляйки я от себе си, извика нетърпеливо:
— Да, какво има?
Влезе Сандерсън с извиняващ се вид.
— Сър, мис Майо би искала да знае дали имате някакви инструкции за нея преди да започне да разопакова багажа?
Дишайки тежко и приглаждайки с ръка гъстата, синкавочерна коса, Кристофър изръмжа:
— О, дяволите да я вземат! — После, разбирайки, че не това се очакваше от него и игнорирайки мълчанието на поразената Никол, той тихо попита: — Настанихте ли я в стаите й?
— Да, сър. На третия етаж е, както наредихте. Току-що се освежи с разхладителни напитки и е готова да се заеме със задълженията си.
— Много добре. Просто й кажете да се погрижи за настаняването си. Утре ще се заеме със задълженията си.
Сандерсън се поклони и излезе от стаята.
Прекъснатият разговор беше дал време на Никол да се овладее. Борейки се с чувството, което незнайно защо граничеше с ревност, тя каза троснато:
— Боже! Сега сме две! Не се ли страхуваш, че можем да те разорим? Разбира се — продължи ведро тя, — ако ме заменяш, мога да бъда само щастлива. Да отида ли да поздравя заместничката си? Няма причина мис… ъ… Майо, нали така каза Сандерсън, да стои на третия етаж заедно с прислугата на конете. На минутката ще си сменим стаите с нея.