Едно малко сандъче съдържаше всички дреболии, които радваха жените и Никол установи, че не беше по-различна. Тя почти благоговееше пред позлатените гребени, четки, перлено огледало, уханни сапуни и кристални шишенца с парфюми. Като щастливо дете Никол тичаше ту към един, ту към друг предмет. Най-после, след като Галина я изкъпа и й помогна да облече една от новите нощници, Никол се настани пред камината и се отпусна.
Загледана в пламъците Никол взе няколко решения. Нямаше да мисли за Сейбър — или Кристофър, както трябваше да го нарича. Не знаеше защо, но си мислеше, че за нея той винаги щеше да си остане Сейбър. Независимо от това, което щеше да донесе бъдещето. От тук нататък щеше да работи много, за да си възвърне маниерите, изисквани от висшето общество. Каквото и да беше намислил той, съществуваше фактът, че всичко вървеше според желанията й. Единствената грешка, която можеше да открие, беше, че Алън нямаше да бъде освободен незабавно. Тя се намръщи. Кристофър беше казал, че ще го освободи, но щеше ли да го направи? Да, бавно реши тя, след доста мислене. Кристофър беше умен дявол, но щом кажеше, че ще направи нещо, го правеше.
Внезапно тя скочи на крака, решила, че трябва да му зададе още няколко въпроса. Галина я върна обратно.
Тази нощ спа лошо, мяташе се и се въртеше, изпадаше в някакви полусънни състояния. Опитваше се да се убеди, че това се дължи на новата стая, но вътрешно знаеше, че не беше така. Някъде, дълбоко в съзнанието си винаги бе съхранявала мисълта, че някой ден ще се върне в Англия. Как, кога или защо, не беше важно. Никога не го беше обмисляла много. Живееше на повърхността на чувствата, но обратът на събитията я накара за първи път в живота си да се огледа в най-дълбоките си чувства. И това, което видя не й хареса!
Напразно се опитваше да игнорира физическото привличане между нея и Кристофър. Тайно се възмущаваше и срамуваше, но знаеше, че това беше истина. Не беше сигурна за чувствата си, свързани със завръщането й в Англия. Наистина ли искаше да се върне? Помисли си, че не иска — не и ако това означаваше да се раздели с Кристофър!
Благодарение на всички тези разсъждения и объркани мисли една сънена и с подути очи госпожица поздрави на сутринта мис Майо. Мис Майо изглеждаше точно такава, каквато беше в действителност — много прецизна камериерка — от главата, със стегнатия кок, до строгите черни обувки на краката й. Не беше висока, нито красива, но бляскавите й черни очи и усмивката й я правеха приятна. Имаше нежен глас и, когато й заговори, френският й акцент пролича много явно.
След като се увери, че дрехите са подредени в гардероба, тя попита:
— Мадмоазел би ли искала да се облече?
Никол, седнала на леглото в не много добра форма, я огледа преценяващо. Щеше й се да нареди на жената да се махне, но като се сети, че Кристофър щеше да побеснее от това, каза с неохота:
— Предполагам, че би трябвало. — После, в пристъп на откровение, с което веднага спечели мис Майо, Никол призна: — Знаете ли, никога досега не съм имала лична камериерка, така че вие ще ми покажете как да процедирам.
С това тя направи мис Майо своя робиня. Свикнала с разглезени красавици и застаряващи дами, побеснели от мисли, как да запазят красотата си, за нея Никол беше освежаваща промяна.
Утринта се превърна в удоволствие. По молба на мис Майо Никол обличаше всяка рокля, а тя отбелязваше какво трябва да бъде поправено.
За през деня избраха кехлибаренобронзова рокля от шевиот с дълги ръкави по последна мода. Дрехата беше с висока талия и шокиращо ниско изрязано деколте. След като роклята беше готова, Майо колебливо предложи да направи прическа на Никол.
Изненадана и малко разтревожена Никол попита:
— Какво точно имате предвид?
— Мадмоазел, вие имате прекрасна коса. С такъв тъмен, меден цвят, но може би е малко дългичка и лошо подстригана.
Гледайки в огледалото тъмната огнена маса, която падаше до средата на гърба й Никол призна:
— Дааа, не съм полагала особени грижи за нея.
Окуражена мис Майо предложи:
— Да я скъсим мъничко и ще бъде по-лесно да ви правя модни прически.
Никол с готовност се съгласи. В очите й блестеше пакостливо пламъче. Сигурна беше, че ако знаеше, Кристофър щеше да забрани подрязването на косата. И така, в отлично разбирателство те се заеха да сътворят „новата“ Никол.