Два часа по-късно пред огледалото стоеше много модерно облечена млада лейди. Косата й беше подрязана и стигаше малко под раменете. Майо я беше направила на букли, които беше вдигнала на кок, оставяйки една къдрица да пада до рамото. Кехлибарената рокля й стоеше перфектно, а цветът много й отиваше. Никол дълго гледа в огледалото високото, безспорно елегантно създание. Не можеше да повярва, че тази млада жена с тъмни очи и прекрасна фигура е самата тя.
Сърцето й трепна, като си помисли дали Кристофър щеше да хареса новата Ник повече от предишната. Или щеше да продължи да я люби полудивашки, полунежно в един миг, а в следващия да й ръмжи и да й се зъби.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ако Никол беше изведена от равновесие от събитията през изминалия ден, то с Кристофър се случи същото. Не беше очаквал, че ще изпита такова удоволствие при вида на стройната фигура в момчешки одежди, нито пък, че ще го обхване съжаление, заради евентуалната им раздяла. Това, че изпита тези две чувства го остави разкъсван от ярост.
Нямаше намерение да попада в същия капан, в който бе паднал преди години. Не и с дъщерята на онази кучка Анабел! Отървал се от гнева си, затръшвайки вратата на библиотеката, той нареди на Сандерсън да му сервира уиски в оръжейната. Чашите се изливаха една след друга в гърлото му, нещо, което рядко му се случваше, но точно сега не желаеше да мисли за нищо.
Каза си, че събитията се развиваха точно по план и ако изпитваше някакво съжаление, то беше защото още не се беше наситил на тялото на Никол.
На другата сутрин се събуди в лошо настроение.
Обут в удобни бричове и високи ботуши, той направи приготовления да прекара сутринта с управителя си, Ханс Бартел. Трябваше да разгледа счетоводните книги на плантацията и да подготви нещата за заминаването си.
След като си свърши работата с Ханс, той се върна в къщата в доста по-добро настроение. Надяваше се тайно да види Ник, облечена в някоя от фините одежди. Кристофър се насочи към стълбите, с цел да се преоблече за обяд тъкмо, когато Никол се канеше да слезе. Зърнали се един друг, те замръзнаха за около секунда. Никол, посред стълбището, а той стъпил с единия крак на най-долното стъпало.
Никол пребледня. Усети, че остава без дъх при внезапната им среща, а Кристофър не успя да прикрие светкавичния пламък, превърнал очите му в блестящо злато.
И двамата бързо се свестиха, въпреки че едно мускулче продължаваше да играе върху бузата на Кристофър, когато каза провлечено:
— Много красиво. Доставяш ми удоволствие, скъпа моя.
Забравила ролята си Никол каза троснато:
— Хич не ми пука! Хубавата перушина не прави непременно хубава птицата.
Кристофър само се ухили.
— В твоя случай е точно така.
— Я ме остави на мира. Да не съм ти някоя от прелетните птички!
Кристофър присви очи и тонът му стана по-остър.
— Достатъчно! Много добре знаеш, че този език е непристоен. Запомни го!
Никол бавно се спусна по стълбите и заставайки до него прошепна с усмивка:
— Чудя се, чия ли е заслугата за държанието ми? Кой поквари птичето?
Кристофър улови китката й и я дръпна към себе си. Сега и двамата бяха ядосани, а той се бореше и с желанието да я отведе в леглото си.
— Говори така пред някой друг и смятай, че с теб е свършено! — И понеже си спомни как тя целуна Алън в килията, му се прииска да я нарани. Затова добави: — И Алън ще умре!
— Копеле! — изсъска Никол със святкащи от яд очи.
Отвратен от себе си и от грозната сцена, той пусна ръката й.
— Достатъчно ли съм ясен?
— Напълно.
Кристофър се усмихна толкова хладно, че на Никол й се прииска да му залепи плесница.
— Тогава вярвам, че ще внимаваш с езика си за в бъдеще.
Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и си тръгна, като държеше гърба си много изправен. Кристофър продължи да гледа след нея, възхищавайки се на лекото поклащане на полите й. Все още изпитваше желание да я грабне и да я отнесе в леглото си. После повдигна рамене и изкачи стълбите. Бързо се преоблече с бухнали бричове и прецизно скроено сако в испанскосиньо. Хигинс, в новата си роля на камериер, му подаде лъснати високи ботуши.
Кристофър го попита:
— Настани ли се? Имаш ли нужда от нещо?
Хигинс отвърна с усмивка:
— Всичко е наред, сър. Хубаво е, че няма да се връщаме в морето. Остарях вече за околосветски пътешествия.
Кристофър показа една усмивка, която малко хора бяха виждали.
— Е, не свиквай така бързо с домашната обстановка, приятелю. Помни, че след около шест седмици заминаваме за Англия.
Хигинс кимна, но усмивката му се стопи и той изказа съмненията си.