— Мислите ли, че е разумно, сър? Все още сме във война с Англия, а ние на практика сме дезертьори. Съмнявам се, че чичо ви ще се зарадва, когато се появите.
— Наясно съм с опасността, която ме грози от страна на чичо ми, Хигинс, но сме длъжни да върнем мис Ашфорд в дома й. Колкото до войната, в Англия тя не е по-популярна, отколкото тук. Ще се промъкнем незабелязани. — Кристофър каза тези думи с лекота, доволен, че не беше споделил с Хигинс истинската причина за пътуването. Това, което Хигинс не знаеше, не можеше да го нарани, напротив, можеше да спаси живота му, ако истинската мисия на Кристофър бъдеше разгадана и той заловен.
— Както кажете, сър, но на мене не ми се нрави.
На Кристофър също не му харесваше и то по редица причини, но не желаеше да мисли за тях.
Никол бе успяла да укроти буйния си нрав и да потисне гнева си. Държеше се с ледена учтивост, когато се присъедини към него на масата. Хранеше се в абсолютно мълчание и отговорите й на забележките на Кристофър бяха едносрични. Докато приключваха с десерта Кристофър беше вече побеснял. Като избута стола си назад с ненужна сила, той се изправи на крака и каза отсечено:
— Искам да поговоря с теб — в библиотеката. Сега!
— О, много съжалявам — тихичко каза Никол, — но ние с мис Майо сме заети този следобед. Може би преди вечеря?
Кристофър стигна до нея само с две дълги крачки, издърпа я от стола и я повлече към библиотеката под учудения поглед на Сандерсън.
Тя го гледаше мрачно, а гърдите й се повдигаха от потисканите чувства. Борейки се да запази хладната си фасада тя попита:
— Това беше ли необходимо? Очакваш от мене да се държа като лейди, но твоите действия едва ли са присъщи на един джентълмен.
— Ако искаш да се държа като джентълмен, не се отнасяй с мене така, като че ли не съществувам. Не очаквам да си доволна от ситуацията, но трябва да се научиш да ми оказваш дължимото внимание като на настойник. Не очаквам да ми благодариш, но очаквам учтиви отговори, а не надути мърморения под носа.
Хапейки устни, за да се усмири, Никол му обърна гръб. Без да обръща внимание на грубите му думи тя каза стегнато:
— Съжалявам, ако не харесваш маниерите ми, но трябва да си припомниш, че от дълго време не съм била сред висшето общество.
— Маниерите ти са приемливи, скъпа. Отношението ти е това, което трябва да се промени — сухо изкоментира Кристофър.
Като чу тези думи Никол го изгледа. После мрачно каза:
— Отношението ми е по-добро, отколкото заслужаваш. Не съм забравила, че ме държиш в шах с живота на Алън, нито това, което се случи между нас.
Кристофър се приближи до нея и я хвана за раменете. Взирайки се в ядосаното й лице, бавно попита:
— Мислиш ли, че ми харесва да използвам Алън като оръжие срещу тебе?
Никол изведнъж остана без дъх и се уплаши от чувствата, които преминаха през нея при това докосване.
— Мислиш ли? — настоя той отново.
— Не знам! — извика тя.
Отговорът й му достави малко удоволствие.
— Не ми оставяш избор — горчиво призна той. — Трябва да ми се подчиняваш, без да задаваш въпроси, а Алън, изглежда е единственият човек, който означава нещо за тебе — добави той с обвиняващ тон. — Дори беше готова да развратничиш заради него!
Никол потрепери, но очите й срещнаха неговите.
— Не съм забравила и това, че ме подведе — тихо каза тя. — Мислиш ли, че някога ще забравя случилото се?
— Не — съгласи се той с безизразен тон. — Ти няма да забравиш, но — засмя се той с безрадостен смях, — аз също няма да забравя!
Пусна я и Никол веднага се дръпна настрани. Той я гледа около секунда с мрачно и замислено изражение. Накрая каза:
— Ще се помириш ли с мен или ще продължаваме тази непрекъсната война?
Никол предпазливо отстъпи:
— Ще се опитам да се отнасям с тебе като с мой покровител, но не очаквай да те харесвам!
Кристофър кимна.
— Това ще свърши работа — каза ведро той. — Повече би те изтощило много.
През останалата част от деня Никол плуваше в мъглата на объркването. Не можеше да го разбере — в една минута беше жесток и брутален, в следващата взискателен, после я питаше за мнението й, като че ли имаше значение за него. Кристофър трябваше да замине за Ню Орлианс в сряда и те прекараха следващите два дни, отнасяйки се един към друг с педантична учтивост.
Сутринта преди заминаването му, след като закусиха, Никол зададе един въпрос, който беше в ума й от известно време.
— Какво знае за мене мисис Игълстоун? Как си й обяснил присъствието ми тук?
— Не съм й обяснявал.
Изненадана Никол впи поглед в неговия.
— Имаш предвид, че тя не знае, че съм тук?
— Все още не. Но ще научи преди да пристигне. Възнамерявам да й кажа малко от истината — че си се била дегизирала като момче и си ми била прислужник, докато съвсем скоро съм открил тайната ти. Естествено — каза той с шеговита нотка, — след като съм разбрал коя си, веднага съм се заел да уредя нещата.