Никол го гледаше объркана.
— Но-но — взе да заеква тя, — какво ще стане с историята, която ми разказа — че съм живяла с нея в Канада?
— Хммм. Не се безпокой. Мисис Игълстоун ще поддържа цялата измислица, но в момента трябва да знае само това, което искам аз. Да се надяваме, че ще стане така.
Кристофър прекара остатъка от деня, зает с работите на Тибодю Хауз. Умишлено прогонваше от съзнанието си мислите за Никол, принуждаваше се да отрича колко много я желае.
Когато слезе за вечеря, Никол вече беше в столовата. Беше облечена във великолепна рокля от ефирна, светлозелена коприна, която толкова подхождаше на кожата й. Роклята беше с модно ниско деколте и Кристофър срещаше доста трудности при опитите си да откъсне поглед от разкритата сатененогладка плът. Косата й падаше на меки спирали около лицето. Докато оценяваше гледката бе обхванат от силно желание да съдере роклята и да развали прическата й като я люби. Докато вървеше насреща й чувстваше, че тялото му го предава, втвърдявайки се от желание. Уханието на парфюма й беше омайващ и той с усилие устоя на първичните си инстинкти. Вбесен от себе си и ядосан на нея, че го възбужда, той хладно сигнализира на Сандерсън да сервира. По време на вечерята постоянно усещаше издуването в бричовете си. Учтивите опити на Никол да завърже разговор бяха посрещани с такава ненужна грубост, че тя се отказа да се прави на разговорчива.
След като се нахраниха тя стана и с облекчение напусна стаята. Чувстваше се странно депресирана. Кристофър едва изчака излизането й. Няколко минути след това той успя да стане от масата и отново овладя тялото си. Ядосан и неспокоен излезе навън с намерението да се разходи, за да му олекне. За нещастие отново заваля и след като измина няколко ярда, се върна обратно в още по-мрачно настроение. Качи се в стаята си, облече халат и си сипа уиски. Беше толкова кисел, че Хигинс, който обикновено си бъбреше вечер с него, с облекчение се измъкна от стаята. Лекият дъждец се беше превърнал в истинска гръмотевична буря.
Застанал до отворените двойни врати, водещи към верандата, той гледаше набразденото от светкавици черно небе. Не му се спеше и бурята го накара да си представи, че отново плува на „Ла Бел Гарс“. Като в сън той се улови, че върви по верандата по посока на стаята на Никол.
Бурята я беше събудила и тя лежеше загледана в проблясващите като огнени камшици светкавици. Седна в леглото и усети студения въздух. Независимо от факта, че много харесваше новите нощници, тя предпочиташе да усеща допира на сатенените чаршафи до кожата си. Затова спеше гола. Сви колене до брадичката си и придърпа завивките.
Бурята й напомни за морето. Припомни си вкуса на дъжда по устните, вятъра в косите, когато стоеше на люлеещата се палуба. Стана бързо от леглото, грабна един от халатите и затича боса към френските прозорци, водещи към верандата. Тъкмо ги отваряше, когато се разнесе много силен гръм, последван от гигантска светкавица. Тя озари цялото небе и ясно очерта застаналия до перилата, с гръб към нея, Кристофър. Като го видя, тя замръзна. Силата на бурята вдигна халата й и го развя. Шокът от присъствието му я накара да отпусне прозорците, които стискаше здраво. Вятърът ги подхвана с такава сила, че ги хлопна с трясък в стената. При този шум Кристофър се обърна и те дълго останаха така, впили погледи един в друг. Никой не проговори. Никол почувства как стомахът й се стегна и дъхът и спря. Уплашена от събудените емоции тя тихичко извика и се запрепъва обратно към стаята си. Но Кристофър се придвижи като светкавица и с едно приглушено „Ник!“ я притегли в прегръдките си. Като се бореше със себе си, а и с Кристофър тя се опита да избяга. Не можеше да се избяга, не и от устните му, топли и настойчиви, движещи се бясно и нежно върху нейните. Тялото й се огъна под силата на неговото. Усети толкова неща — сладкия му вкус, дългите му, мускулести крака до своите и най-вече голотата им, тъй като и двамата бяха останали без халати. Дъхът й спря, когато се докосна до слабините му. Усещаше го твърд и натежал от желание.
А Кристофър, изгубен в собствения си ад, нямаше желание да се бори със себе си. Ник беше в прегръдките му и той не мислеше за нищо друго, освен за болката и удоволствието, което му доставяше тялото й. Тя изпълваше ръцете му така, както никоя досега. Високото й, стройно тяло му прилягаше така добре, като че ли беше създадено за него. Сега единственото нещо, което искаше беше да утоли копнежа си, навлизайки между бедрата й. Направо го болеше от този копнеж и изглежда Ник бе единствената жена, която можеше да излекува болката. И докато продължаваше да я целува, Никол престана да се съпротивлява. Остави обхваналия я глад да я завладее, глад, който само Кристофър можеше да породи. Усетил как тя се разтапя в ръцете му, той вдигна глава и настоятелно се вгледа в тъмните очи. Неговите блестяха от страст и съзирайки собствените си желания, отразени в нея прошепна едва чуто: