— О, господи! Искам те… болен съм по теб, Ник! Излекувай ме!
Без да го е грижа какво щяха да разкрият думите му, ако Никол ги чуеше, той я взе на ръце и я занесе до леглото. Това, което последва не можеше да се сравнява с нищо от преди. Те се движеха с бавни, чувствени движения, като изпаднали в транс. За първи път в живота си Никол разбра какво означава да се прави любов. Защото те наистина правеха любов, не задоволяваха просто едни животински страсти. Тяхната страст беше изразена по възможно най-естествен и красив начин.
Пръстите й бавно опипваха топлата, кадифена плът на Кристофър. Ръцете й се плъзгаха като на сън по лицето, носа му, устата, набъбнали от страст, по покритите с черни, странно меки, косъмчета гърди, по гърба и тъмната твърда коприна на косите. Тя беше тази, която поднесе устни, обхванала с ръце лицето му и ги задвижи с омайващо предизвикателство.
При първото й, изкусително докосване Кристофър беше останал неподвижен, уловен в чувствената й паяжина. Разтреперан от силата на желанието си той я остави да се наслади на опасното удоволствие да го възбужда. Издържа на това изключително удоволствие толкова дълго, колкото можа, но когато гърдите й леко докоснаха неговите и тя накрая го намери той изстена, обърна се и я привлече под себе си. Улавяйки долната й устна със зъби той прошепна:
— Изтезаваш ме, нали?
Пусна устата й и устните му бавно прокараха огнена диря по шията и гърдите й. Ръцете му нежно галеха Никол и тя усети как цялото й тяло започва да трепери, когато устните му поеха втвърдените й зърна, а дъхът й спря, когато ръцете му нежно се плъзнаха между бедрата й. Докосването му, деликатно, но настоятелно, предизвика пронизваща, сладка агония на копнеж и тялото й само започна да се движи в ритъма на пръстите му. Този път тя не се задоволи с пасивна роля. Ръката й улови косата му и привлече устните му към своите, а другата отиде там, където Кристофър най-много я желаеше. Щом пръстите й докоснаха тази твърда, гореща и пулсираща част от него той изстена. Бързо я покри с тялото си и двамата се стопиха един в друг. Той я изпълни и се изтегна в деликатната мекота, докато от Никол излезе слаб стон на удоволствие и болка. Но, когато при този полуживотински звук той се поколеба, тя стегна крака около него и прошепна с дрезгав глас:
— Не! Не ме напускай… не още, моля те!
Тялото му конвулсивно се разтърси от думите й и той започна да се тласка в нея бавно, почти лениво, подпомаган от нетърпеливо вдигащите й се бедра. Устните му продължаваха да се движат трескаво по лицето й.
Никол му се беше отдала напълно, с всяка фибра на тялото си. Тя като че ли го поглъщаше. Поглъщаше уханието му с лек намек на тютюн, уиски и нещо, което беше самият Кристофър. Въртеше се като в чувствен сън, опиянена от вкуса му, с отворена уста, спускаща се към врата му, с език, облизващ соленото от пот рамо. Правеше това само, за да се върне отново гладна и дивашки да се нахвърли на устните му, предлагащи й опияняващо вино.
Ръцете на Кристофър бързо се спуснаха към бедрата й, повдигнаха ги в отчаяната нужда да намери облекчение. И двамата бяха погълнати от изгарящия пламък на желанието и телата им се сливаха с трескава бързина.
Болката в слабините й растеше, докато се превърна в сладка, пронизваща агония, която внезапно експлодира в прилив на удоволствие — толкова силно, че тя несъзнателно заби нокти в гърба му и изстена, произнасяйки името му. Тялото й беше мокро и треперещо от изключителния, поразяващ екстаз, предизвикан от Кристофър. Омаяна от изпитаното удоволствие тя остана да лежи в леглото, споделяйки изживяването му, тласъка на тялото му, когато накрая той не издържал повече се изля дълбоко в нея.
След това между тях нямаше думи. Само тишина и онова опияняващо чувство, което следва след такова огромно удоволствие. Удовлетворена и щастлива Никол скри глава в рамото на Кристофър и заспа като дете, притиснала тяло до неговото.
При Кристофър сънят не идваше толкова лесно. И понеже имаше опит с физическите изживявания, той знаеше, че тази нощ беше изключителна. Загледа се в лицето на спящата Никол. В съня чертите й бяха приели сладката невинност на младостта, тъмните мигли падаха като плътни ветрила върху кожата й, устата й беше мека и нежно извита, а прекрасната й коса се спускаше върху едната й буза. В този миг той почувства нещо странно — почуда от противоречивите емоции, които тя събуждаше у него и собственическото му чувство. Тя беше негова! И тези странни чувства изпитваше мъж, за когото жените бяха играчки. Някъде дълбоко в душата му съществуваше обич — ако не към Никол Ашфорд, то към Ник. Дори сега ясно си спомняше как преди пет години слабичкото тяло се беше притиснало до него в онази нощ. Той се усмихна в тъмното, спомнил си и яростното й нападение над конярчето. Каква дива котка беше тя! И ако имаше нещо, на което се възхищаваше, това беше духът. Без съмнение Ник беше едно от най-буйните малки дяволчета, които познаваше. Внезапно, неочаквано, при мисълта за опасностите, който я бяха грозяли през всичките тези години на „Ла Бел Гарс“, ръцете му инстинктивно се стегнаха около нея. После се усмихна на себе си. Бедната Ник, тя беше предпазена от всички други, но не и от самия него. Той сънливо отпусна буза върху косите й. Жените бяха забавни същества, с които да прекараш нощ-две. Никога не събуждай у себе си нежност към някоя от тях, сънено си помисли той. В това се крие някаква лудост.