ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Никол бавно се събуди. Полежа в леглото с тяло и чувства, успокоени за първи път от толкова седмици насам. С усмивка на устните си тя се протегна и посегна към възглавницата, която още беше вдлъбната от главата на Кристофър. Нямаше представа кога беше станал, но предполагаше, че сигурно е било призори. Мястото, където беше лежал бе все още топло. Ръцете й обгърнаха възглавницата така, като че ли тя се беше превърнала в голямото, силно тяло на Кристофър. Беше замаяна и отпусната, изпълнена с доволство.
С положена върху възглавницата буза тя си призна, че беше влюбена в Кристофър Саксън. И по някаква необяснима причина това не предизвика ужас и отвращение, както би трябвало. Каквото и да й струваше и независимо от възможните удари на бъдещето, повече не можеше да го отрича. Почти засрамена сега си обясни, че част от яростта и омразата й към капитан Сейбър бяха били форма на самозащита, опит да игнорира нарастващото си влечение към него. Дори стъпките, които беше предприела срещу него заедно с Алън, бяха с цел да прикрие от себе си определения копнеж на сърцето си. С тъжна усмивка тя тръсна глава, припомни си другите жени, които го бяха обичали и другите страстни нощи в живота му. Но изминалата нощ беше различна, възбудено си помисли тя. Седна в леглото и позвъни за Майо. Ако все още се придържаше към плана си, може би още не беше заминал. Тя пламенно се молеше случилото се между тях да промени отношението му към бъдещето.
След като се изкъпа бързо, с помощта на Майо тя облече светложълта рокля от мек муселин и прокара четка през косите си. Седя нетърпеливо само докато Майо привърза бляскавите й къдри с жълта, копринена панделка.
Кристофър трябваше да изпитва нещо към нея. Нуждаеше се от уверение, от някакъв малък знак, че изминалата нощ за него също бе специална.
Като пресече главното преддверие и видя подредения му до вратата багаж, тя въздъхна с облекчение. Още не беше тръгнал. Никол страстно желаеше след като тя беше почувствала любовта така внезапно, с него да се бе случило същото. Беше сигурна, че той изпитва нещо към нея.
Постоя малко в коридора, несигурна къде да го открие. Тъкмо се насочи с колебливи крачки към библиотеката, когато Сандерсън я изненада.
Като я видя да стои там той я поздрави:
— Добро утро, мис Никол, станали сте наистина рано днес!
Тя го озари с щастлива усмивка и попита:
— Виждали ли сте мистър Саксън? Не е заминал още, нали?
— О, не! Няма да замине поне до час. Току-що му сервирах закуската. Ще се присъедините ли към него?
— Благодаря ти, точно това бих желала да направя!
Когато влезе секунда по-късно, Кристофър я погледна изненадано. Изглеждаше изключително красива тази сутрин, помисли си той.
С несигурна усмивка, трепкаща на устните й, тя се приближи към стола, на който обикновено седеше и срамежливо измърмори:
— Добро утро.
Сандерсън й наля чаша силно кафе, след което се оттегли, за да се погрижи за закуската й.
Останали сами те се втренчиха един в друг от двата противоположни края на масата. Никол с ужас установи, че не може да каже нито дума. Какво се казва на мъж, с когото си прекарала нощта — и то нощ, като отминалата?
Кристофър беше обут в кожени бричове и високи ботуши. Оглеждайки смаяно затвореното му, студено изражение тя се изпълни с ужас. Все пак, като забеляза подутите му очи, доказателство за безсънна нощ на устните й разцъфтя доволна усмивчица. Тя знаеше причината за това недоспиване!