— Не — тихо каза тя. — Няма да започнем отново. Ти показа отношението си много ясно. Нещата са точно такива, каквито бяха вчера следобед. Изминалата нощ беше грешка. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да се повтори!
Тя решително отмести ръката му и докато вървеше към вратата учтиво каза:
— Надявам се пътуването ти да е приятно и очаквам с нетърпение срещата с мисис Игълстоун. Някога тя ми беше много добра приятелка.
После вече я нямаше. Кристофър остана с бледо, напрегнато лице да се взира в затворената врата. Остана с неприятното чувство, че безвъзвратно е съсипал нещо. Но бързо се свести. Напомни си за измяната на Анабел и в изблик на гняв прокле всички жени — най-яростно Ник.
По-късно реши, че ще държи Ник на разстояние. Нямаше да позволи да се влюби в нея, не и на неговата възраст! Педантично издигна в съзнанието си една много висока, много студена бариера между тях и беше твърдо убеден, че сега държи в ръце положението.
Повярвал на това, той посети мисис Игълстоун същия следобед. Семейство Дюма отсъстваха и мисис Игълстоун си почиваше от младата досадница. Разказът на Кристофър за съдбата на Никол я развълнува и тя с готовност прие предложението му да стане нейна гувернантка.
— Тази Никол Ашфорд! — каза тя накрая с блеснали, бледосини очи. — Винаги е била малка лудетина. И въпреки, че съм шокирана от постъпката на тази млада лейди, с такъв произход, трябва да призная, че не съм учудена. Тя беше много нещастна след смъртта на родителите си. Семейство Маркъм не са много любезни хора. Разбира се, че ще бъда много щастлива да й бъда гувернантка.
— Ти си толкова добър, а Никол е имала истинско щастие, че е попаднала на тебе. Представи си, че беше попаднала в ръцете на някое безскрупулно чудовище, което можеше да се възползва от нея и да я опозори.
Кристофър никога не се беше чувствал по-неудобно. Той се въртеше на стола и се чудеше как да смени темата.
— Това беше моя привилегия и ви уверявам, че не съм направил нещо от голямо значение. Сега това е зад гърба й и аз възнамерявам да я върна на семейството й. Мисля, че е много важно да я заведем до Англия независимо от войната, колкото е възможно по-скоро.
Разтревожена, мисис Игълстоун колебливо предложи:
— Кристофър, не вярвам, че е толкова просто.
— Но защо? Какво имате предвид, мадам? — попита той. — Трябва, разбира се, да я подготвим за представянето й в обществото. Вие ще се погрижите затова.
Мисис Игълстоун каза бавно:
— Не това ме притеснява, а скандалът, който ще избухне при мълвата, че Никол е плавала пет години на кораб, преоблечена като момче. Тя ще бъде напълно съсипана. Не можем да позволим това да се случи!
— Какво предлагате? — попита Кристофър с безизразен тон.
Тя му хвърли нервен поглед. Струваше й се, че ако не беше заминала, това нямаше да се случи с Никол. Затова искаше да оправи нещата, дори и с цената на лъжа. Не искаше Кристофър да я помисли за лъжкиня, затова доста се колеба, но накрая каза:
— Можем да излъжем. Можем да кажем, че е била с мене!
Кристофър с вещина прехвърли водещата роля в разговора върху себе си и каза стегнато:
— Да, разбира се. Трябваше да помисля за това. Позволете ми да измисля нещо подходящо.
Благодарна, че той е взел решението вместо нея, мисис Игълстоун се поинтересува:
— Кога трябва да уведомя семейство Дюма?
— Днес. До довечера ви искам навън от тази къща.
Като видя, че тя показа признаци на недоволство Кристофър бързо я убеди, че нямат време за губене. Нежното й сърце беше затрогнато от съдбата на Никол и тя се предаде. Написа бележка, в която съобщаваше за напускането си.
Кристофър и мисис Игълстоун останаха в Ню Орлианс още два дни. Той остави взетите от Майо мерки в шивашкото ателие и придума мисис Игълстоун да си поръча няколко рокли, подходящи за новата й служба.
В първия момент тя се възпротиви, но Кристофър обясни невинно:
— Права сте, разбира се. Но не искам някой да си помисли, че сте се лишавали заради Ник като види скъпия й гардероб и собствените ви дрехи. Припомнете си, че никой не знае за обстоятелствата, принудили ви да си изкарвате хляба с работа. Щом искате ще откажа поръчката за тези толкова изискани рокли и ще вземем на Ник нещо по-обикновено.
Като си помисли как бедната Никол е прекарала толкова време без този лукс мисис Игълстоун се почувства много нещастна. Точно както беше предвидил Кристофър. Тя огледа нищо неизразяващото лице на Кристофър и каза притеснено: