— О, не! Не мисля, че това е необходимо. Малката Никол заслужава нещо хубаво. Добре, ще си взема една-две рокли и ще ти се издължа от чудесната заплата, която ми предлагаш.
Прикрил усмивката си Кристофър я наблюдаваше, докато изчезна в пробната на модния шивашки салон. Докато тя беше заета с мерките той проведе кратък разговор с мадам Колет, модистката. Мисис Игълстоун щеше да открие доста повече неща от тези, които бе поръчала.
Вечерта, преди заминаването си успя да се види за няколко часа с Джейсън Савидж.
След доста приятната вечеря Джейсън каза доста доволен:
— Изглежда, че не губите време и планът ви е на път да се увенчае с успех.
Кристофър направи гримаса.
— О, да. Ставам експерт по подвеждане на възрастни дами.
Весело повдигнал вежди Джейсън попита:
— Трудно ли го правите?
— Много! Единственото, което ме успокоява е, че го правя за нещо, което си заслужава.
Тези няколко думи доставиха голямо удовлетворение на Джейсън. Той наистина се чудеше какъв човек беше Кристофър. Джентълмен от добро семейство, капер, собственик на плантация, комарджия, съратник на Лафит и сега… патриот или шпионин? Коя беше истината за този мъж? Зелените очи внимателно обхождаха решителното и почти нещастно лице. Накрая Джейсън реши, че у този човек има дълбини, до които не допуска никой. Времето щеше да покаже дали правилно беше преценил Саксън. Като отстрани тези мисли той попита Кристофър:
— След колко време смятате да потеглите? Трябва да ме предупредите, за да намеря кораб, готов да премине блокадата на британците.
— Мисля, че бихме могли да тръгнем в средата на февруари. Ник не е чак такова хлапе, за каквото я мислех. А и ние с мисис Игълстоун ще имаме още шест седмици в морето.
Джейсън кимна и потръпна, като си припомни собственото си пътуване през зимата преди няколко години.
— Съгласен съм. Ще започна да разпитвам наоколо за капитан, готов да премине блокадата. Не е нужно да бързаме в последната минута.
— Може би вашата задача и моята ще се осъществят по едно и също време. Няколко седмици разлика в предвидените срокове няма да бъдат проблем.
— Да, така е. Чувствам се, обаче напрегнат — призна честно Джейсън.
— Мислех, че няма да бъдат предприети решителни стъпки преди пролетта — каза Кристофър.
— О, сигурно сте прав, но ненавиждам несигурността — оплака се Джейсън.
Така се разделиха с известно напрежение от проведения разговор.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
През седмицата след катастрофалната конфронтация в столовата, Никол бе успяла да овладее наранената си гордост. Беше стигнала до горчивия извод, че Кристофър никога няма да позволи на една жена да означава нещо за него. Реши да изхвърли от съзнанието си всяка мисъл за него. Мрачно се съсредоточи в стремежа на Майо да я превърне в лейди.
— Не крачете като мъж, мила моя! Трябва да се движите грациозно, като цвете, полюшвано от бриза. Не така, а така!
Отначало, наранена и ядосана, тя протестираше, излизаше от стаята, само за да се върне малко след това утихнала и някак засрамена от себе си.
Този път Хигинс беше останал. Никол се чувстваше добре в компанията на бившия помощник-капитан. Познаваше го и двамата се разбираха много добре на борда на „Ла Бел Гарс“. Припомняха си случки от миналото, разменяха си шеги. Заедно с него седеше на пода по съвсем непристоен за дама начин, печелеше или губеше огромни въображаеми суми, хвърляйки зарове.
За нещастие Кристофър и мисис Игълстоун пристигнаха един следобед, когато двамата бяха изцяло погълнати от заровете. Седяха на пода пред камината. Бяха навили част от килима, за да може зарът да се движи по-добре по дървения род. Никол, впила поглед в последното хвърляне на Хигинс не чу за пристигането им. При звука на ледените думи на Кристофър „Безпокоим ли ви?“, Хигинс скочи на крака и изчезна със забележителна скорост. Никол въобще не направи опит да стане. Облегна се назад на ръцете си и предизвикателно погледна буреносното лице на Кристофър.
— О, върна се! Щеше ми се да бяхме довършили играта. Тъкмо губех и му дължа половин милион паунда.
Със стиснати устни и въпреки това готов да се засмее на вбесяващото й поведение, той я вдигна на крака и каза на мисис Игълстоун:
— Както виждате задачата ви няма да е лесна.
А тя, гледайки високата богиня пред себе си, отхвърли всяка мисъл за „малката“ Никол. После, като прецени елегантното облекло на момичето, реши, че не е чак толкова голяма немирница. С мила усмивка каза:
— Здравей, скъпа Никол. Кой би помислил, че след като си казахме сбогом в Ашланд ще се срещнем отново? Колко много приличаш на родителите си!