Никол издърпа ръката си от хватката на Кристофър и се усмихна.
— Вие сте същата, както ви помня. Винаги много тактична.
Независимо от усмивката си мисис Игълстоун беше много уморена.
Никол се спусна към нея, прегърна крехкото й тяло и предложи:
— Ще ми позволите ли да ви заведа до стаята ви? Сигурна съм, че бихте искали да вдигнете крака пред огъня, за който ще се погрижа незабавно да бъде запален.
— О, да, разбира се — каза новодошлата с голямо облекчение.
— Разбира се, ще има и чаша чай — продължи да я изкушава Никол.
— О, господи, това ще бъде истинско удоволствие. Скъпа Никол, колко мила и досетлива си.
Кристофър наблюдаваше весело, макар и малко присмехулно тази сцена. Но беше доволен, че двете жени са се харесали и беше много благодарен, че не бяха сварили Ник в някое по-голямо прегрешение.
Мисис Игълстоун, придружавана от Никол с радост откри, че момичето не беше загубило топлината и спонтанността си. Беше сигурна, че ще научи Никол Ашфорд на всичко, което трябваше да знае.
Никол също беше много щастлива. Разбра колко скандално бе поведението й. Почувства огромна благодарност към Кристофър, който правеше пътя й към Англия по-лек.
Никол остави мисис Игълстоун да си почива.
— Ще се видим на вечеря — каза тя и тактично се оттегли.
Настанена удобно до огъня мисис Игълстоун се отдаде на мисли. Не беше толкова спокойна след разказа на Кристофър. Познаваше го от дете и й беше ясно, че само част от разказаното беше истина.
Но откъде започваше лъжата? С лекота, която би изненадала Кристофър тя предположи, че той бе обезчестил Никол. Тя въздъхна и остави чашата. Имаше някакво напрежение, някакво привличане между нейните двама млади хора. Кристофър и Никол бяха пораснали. Надяваше се странното събиране на тримата да доведе до нещо хубаво. Доволна, тя задряма пред огъня.
Но ако мисис Игълстоун беше спокойна, а Никол примирена, то за Кристофър не можеше да се каже нищо такова.
Никол мрачно полагаше всички усилия да изтрие от паметта си последните пет години. Научи се да се усмихва на Кристофър с точно премерена, приятелска усмивка, когато той поемаше ръката й за предполагаем танц. Специализира се във воденето на учтиви разговори, когато тримата вечеряха. Под ръководството на мисис Игълстоун успя да преодолее ненавистта си към следобедния чай. Не бяха пропуснати и научните й занимания. Въпреки че едва ли можеше да се изчете кой знае какво за малкото време, с което разполагаха.
На Никол бързо й стана втора природа да очаква услугите на Майо и Галина, както и на останалата прислуга. С течение на времето се разшири и социалната сфера в Тибодю Хауз. Една от най-приятните срещи беше първото посещение на Ханс и младата му съпруга, приели поканата за чай. С грация и чар, достойни за ролята, която играеше, Никол ги накара да се отпуснат, действайки като че ли наистина беше повереница на Кристофър.
Кристофър наблюдаваше новата Никол с полувъзхитени, полувраждебни очи. Наблюдавайки начина, по който му се усмихваше, като че ли не беше нищо повече от неин опекун, за какъвто се представяше, той с болка си спомняше за измамата на майка й. По същият начин Анабел се преструваше пред другите, усмихвайки му се толкова незаинтересовано, а после търсеше начин да го накара да обсипе с целувки устните й. И двете бяха еднакви, мислеше си той възмутено. И въпреки това, лежейки буден нощ след нощ, знаейки, че нейната врата е съвсем близо, той не беше толкова сигурен. През деня успяваше да се прикрие зад безразличието, но нощем…
За Никол безизразното присъствие на Кристофър също беше агония, която смяташе, че няма да може дълго да понася. За щастие мисис Игълстоун не отпускаше много време за такива волности.
Най-после дойде денят, в който Кристофър, след консултация с мисис Игълстоун реши, че са готови за пътуването. След като пристигнаха в Ню Орлианс Кристофър веднага посети Джейсън Савидж.
— Трябва да сте прочели мислите ми — каза Джейсън — понеже вчера ви изпратих съобщение с молба да се върнете в Ню Орлианс. Да разбирам ли, че сте готови?
Кристофър кимна.
— Да, така смятам.
— Отлично! Във ваше отсъствие направих някои приготовления. Надявам се, че ще срещна одобрението ви.
Кристофър разтревожено погледна Савидж.
— Какво има?
Джейсън взе лист от писалището си и го подаде на Кристофър. Беше кратко писмо и то му отне минута да прехвърли съдържанието му. Опитвайки се да запази чертите си безизразни той каза:
— И така, аз трябва да тръгна като неофициален представител на Съединените Щати. Мога ли да попитам какво казахте на Монро, за да го накарате да се съгласи?