— Обясних му, че искам да изпратя представител в Англия и че този човек ще има по-голяма тежест, ако разполага с известни пълномощия от правителството. Както виждате щатския секретар се съгласи с мене.
Разтревожен, Кристофър каза замислено:
— Сега вече определено съм причислен към американския лагер. Преди можеше да има съмнения по този въпрос, но с писмо от секретаря на Съединените щати, е напълно ясно на чия страна съм.
— Да, така е. Това по никакъв начин не променя плановете ни. Вие все още трябва да извършите същата задача.
Джейсън побърза да смени темата.
— Тъй като току-що сте се върнали в града, приемам, че не сте посетили разпродажбата на братя Лафит в Темпъл?
— Не, не съм — лениво отвърна Кристофър. — Защо е това внезапно любопитство към връзките ми с Лафит? Не съм оръжие, което да бъде използвано срещу Жан.
— Не можете да ме обвинявате, че ви подлагам на проверка, имайки предвид случилото се на последната разпродажба.
— Какво се е случило? Разбирам, че е нещо извън границите на нормалното.
— Този път Лафит отиде доста далеч — призна Джейсън. — Инспекторът по продажбите бе изпратен да спре разпродажбата. За нещастие се сблъскали с главорезите на Лафит и той бил убит. Останалите са в затвора на Гранд Тер. Както можете да си представите губернаторът е побеснял. Имате ли нещо против да отидете при Лафит и да го убедите да освободи хората ни?
— Очаквах подобна молба — замислено каза Кристофър.
— Ще го направите ли?
Кристофър сви рамене.
— Нека просто кажем, че имам моя работа на Гранд Тер и тя няма да ми попречи да предам молбата ви на Жан. Не обещавам повече — всъщност не мога да обещая.
— Много добре. Това е достатъчно — съгласи се Джейсън.
Кристофър сметна, че визитата е приключила и понечи да стане, но Джейсън го спря.
— Уредил съм да заминете след десет дни с датски кораб. Познавам както капитана, така и кораба. Ще имате възможно най-приятното пътуване за това време на годината.
Със спекулативен блясък в очите Кристофър попита:
— Предполагам, че вие и хубавата ви съпруга няма да имате нищо против да вземете под крилото си Никол и мисис Игълстоун, докато аз съм на Гранд Тер? Те не познават никого в града, а Никол трябва да бъде представена в обществото.
Джейсън му хвърли развеселен поглед.
— Ще ви кажа, че много бързо се възползвате от всяка ситуация. Да, по дяволите, Кейтрин и аз ще се погрижим за по-нататъшното обучение на Никол.
Подсвирквайки си тихичко и много доволен от създалата се ситуация, Кристофър забърза към собствената си къща. Като свали палтото си той се присъедини към дамите в малкия салон в задната част на къщата. Огънят в камината се опитваше да прогони леката влага. Никол стоеше и гледаше през двойните френски прозорци, а мисис Игълстоун, седнала на един от комфортните дивани се занимаваше с някакво ръкоделие. И двете жени го погледнаха, когато влезе. Никол, наблюдавайки го как прекосява стаята и си помисли, че не беше честно само вида на тази висока фигура да кара кръвта й лудо да се втурва във вените. Ненавиждаше слабостта си, отчаяно й се искаше той да беше поне кривоглед, за да може да преодолее физическото влечение към него. Тя си призна, че след пристигането на мисис Игълстоун той се държеше учтиво, отнасяше се с нея с безразличие и арогантност, която я нараняваше и в същото време я вбесяваше. Само да можеше да забрави миговете в прегръдките му, дългото, силно тяло, притиснато до нейното и неописуемото удоволствие да бъде притежавана от него. Ако все още беше девственицата, за каквато я смяташе мисис Игълстоун, нямаше да бъде толкова болезнено, но сега тя познаваше магията на страстта. Какво друго би могла да очаква от него, тъжно се почуди тя.
Кристофър й отправи оценяващ поглед. Очите й бяха засенчени от скромно сведените мигли и той се почуди как ли щеше да възприеме последните новини.
Тя прие съобщението за вечерята тази вечер и за неколкодневното му отсъствие с едно трепване на дългите мигли. При известието, че ще отплават след десет дни, очите и се вдигнаха, за да се впият в неговите.
— Десет дни — тихо каза тя. — Ще бъдем ли готови до тогава?
— О, да, любов моя — окуражаващо се намеси мисис Игълстоун. — Няма от какво да се страхуваш и щом мистър Савидж и скъпата мисис Савидж са предложили да ни въведат в обществото, ще имаш прекрасната възможност да усъвършенстваш маниерите си.
Кристофър не можеше да каже със сигурност как й беше повлияла новината. Тя бе станала изключително опитна в умението да прикрива чувствата си. За една кратка секунда той безразсъдно закопня за „младия Ник“. Модно облечената кукла, която бе заела мястото на Ник го дразнеше. Знаеше, че трябва да се радва на превъплъщението, но вместо това се ядосваше. И понеже мислите му бяха нелогични и смешни, той се ядоса на себе си. С облекчение си спомни за непредвиденото пътуване до Гранд Тер. Може би там щеше да намери разрешение на ситуацията, в която се оказа. Мрачно се надяваше на това.