Вечерята у Савидж премина много добре. Кетрин, видение в светложълта рокля, която подчертаваше тъмновиолетовия цвят на очите й, веднага установи топли взаимоотношения с мисис Игълстоун. Никол преживя внезапна атака на силно стеснение, но скоро откри, че отговаря на милите въпроси на домакинята и се включва в леко течащия разговор.
Като оставиха джентълмените да пият бренди след вечеря, Кетрин въведе другите две жени в специална дневна, обзаведена с отличен вкус. Но мислите й бяха заети с предположения относно отношенията между Никол и Кристофър.
Какво красиво момиче, мислеше си Кетрин малко завистливо, когато сравняваше изваяното като на статуя тяло на Никол със собствената си, дребна фигурка. Но после се усмихна — ниските жени, като нея непрекъснато искат да бъдат високи богини, а жени като Никол, вероятно искат да бъдат нещо друго. Чудеше се какви предпочита Кристофър Саксън.
Щом гостите си отидоха Кетрин изкоментира с Джейсън впечатленията й от Никол.
Джейсън не обръщаше внимание на думите й, докато тя не каза разтревожено:
— Никол Ашфорд е една от най-красивите млади жени, които някога съм срещала. Надявам се, че Кристофър Саксън се отнася добре с нея. Не бих искала да бъде наранена. Вие, мъжете сте такива немислещи дяволи!
— Мислех, че отдавна си променила мнението си за мене.
— О, да, скъпи! Нямам предвид това, което си сега.
Джейсън повдигна широките си рамене.
— Те ще трябва сами да изгладят проблемите си. Всичко, което ме интересува си ти. — Вгледан в лицето й, той прошепна: — Толкова те обичам, Кетрин и точно сега искам да те любя.
После наведе тъмнокосата си глава и я целуна. Кейтрин веднага забрави Никол Ашфорд и се зае с много по-приятната задача да докаже на съпруга си, че напълно споделяше чувствата му.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Приближавайки Гранд Тер с пирогата, Кристофър усети разликата в атмосферата. Струваше му се, че от всякъде го наблюдават враждебни очи.
Беше сменил елегантното си облекло и отново беше облечен като капитан Сейбър. Не се беше бръснал два дни и по лицето му беше набола тъмна брада. Когато влизаше в голямата къща на Лафит, никой не го спря, но отново почувства напрежението. Пиратите не се чувстваха спокойни след похищението над хората на губернатора.
Имаше промени и в района на затвора. Въоръжени мъже обикаляха наоколо и Кристофър не се съмняваше, че там държаха хората на губернатора. Него никой не го спря. Повечето го познаваха като капитан Сейбър.
Жан го прие радушно, но от него се излъчваше необичайна напрегнатост и бдителност. Като знаеше, че учтивите разговори нямаше да доведат до никъде, Кристофър каза направо:
— Предполагам, че знаеш защо съм тук.
Лафит безгрижно повдигна рамене.
— Но, разбира се, мон ами. Не мога да се сетя за друга причина, освен да си дошъл да се поинтересуваш за затворника от „Ла Бел Гарс“.
Кристофър поклати глава.
— О, значи си дошъл да искаш да освободя хората на губернатора.
Кристофър се усмихна и каза:
— Има ли нещо, което да не знаеш?
— Много неща не знам, мон ами. Едно от тях е колко дълбоко си се настанил в джоба на губернатора.
Усмивката се стопи и Кристофър заяви ядосано:
— За Бога, не мислиш, че с такава готовност бих си сменил палтото, нали?
— Кой знае? Случвало се е и преди.
Кристофър помълча известно време и накрая каза спокойно:
— Ако това е отношението ти, нямам какво да кажа.
— Винаги съм се възхищавал на арогантността ти, Сейбър. Но да минем на въпроса. Кажи защо си тук.
— Ще изслушаш ли това, което трябва да ти кажа?
— Знам, че си дошъл, заради хората на губернатора.
— Да. Някой трябва да води преговори за освобождаването им. Защо да не съм аз?
— Добре, да говорим тогава. Но, Сейбър, трябва да ти кажа, че съм много недоволен от твоя Клейбърн.
— Жан, престъпил си закона и продължаваш да го правиш. Не можеш да виниш губернатора, че се опитва да сложи край на дейността ти.
Разярен, със святкащи, черни очи, Жан скочи на крака.
— Как можеш да говориш така? Какъв закон нарушавам? Закон, прокаран от дебелите американски бизнесмени, за да могат да монополизират търговията, нали? Ето какво казвам за твоя закон — Лафит направи неприличен жест с пръсти. — Аз продавам по-хубави и по-евтини стоки на гражданите и затова съм обявен извън закона! Кажи ми защо трябва да се толерират американците, а мене да ме карат да плащам невероятни данъци?