Кристофър каза мрачно:
— Не съм тук да водя дебати с тебе. Дойдох да те убедя да ми предадеш хората на губернатора. Чуй ме, Жан, този път си стигнал твърде далече. Убил си трима. Смяташ ли, че Клейборн ще си трае? Решен е да доведе войска. Ако освободиш мъжете, това ще успокои духовете и ще покаже, че не си обикновен пират, който убива и държи в залог всеки, появил се на пътя му.
Лафит измърмори с присвити очи:
— Не мисля, че Клейборн ще стигне много далеч с искането си.
Вече раздразнен Кристофър каза през зъби:
— Много добре! Прави каквото искаш, Жан, но те предупреждавам, дните ти са преброени. Истински глупак си, ако не освободиш тези хора! Срещу тебе се надига гнева на обществото! Дяволите да го вземат, Жан, предай ми тези мъже!
Лафит внимателно го наблюдаваше, преценяваше казаното. Дългото мълчание бе прекъснато от самия него:
— Много добре. Ще го направя, но само за да докажа, че съм честен човек, който защитава стоките и хората си.
Кристофър нямаше намерение да спори с него. Единственото, което искаше бяха задържаните. Той попита хладно:
— Можем ли да потеглим днес?
Лафит повдигна рамене.
— Щом искаш. Мога да ти заема три малки лодки. Задържаните не са ранени и сами могат да гребат. За да докажа добрите си чувства, мога да ги снабдя и с храна, достатъчна за пътуването. Моите хора ще ви ескортират докато стигнете на няколко мили от града. Нямаш нищо против, нали?
Имаше, но нищо не можеше да каже. Можеше само да се надява, че хората на Лафит няма да им прережат гърлата в блатата. Прикривайки резервираността си каза с безразличие:
— Нямам.
Огледаха се един друг. За първи път от толкова години бяха от различни лагери. Лафит тихо каза:
— Съжалявам, че така се отдалечихме един от друг, приятелю. Вярвам ти, не ме предавай.
Кристофър не му отговори. И двамата знаеха, че макар да имаха различни становища сега, здравата връзка от миналото не можеше да бъде така лесно разрушена.
— А Алън Балард? — внезапно попита Лафит, нарушавайки неловкото мълчание.
— Все още искам да го държиш затворен, ако нямаш нищо против.
— Разбира се. Все още сме приятели и можем да разчитаме един на друг.
Без да обръща внимание на този коментар Кристофър продължи:
— Можеш да му свалиш веригите, но се увери, че няма да избяга. След седмица ще отплавам за Англия и като се върна през септември, бих искал да го освободиш.
Лафит се изненада.
— Да го освободя? Един шпионин!
— Да. Обещах да го направя. Тогава няма да има от какво да се страхуваме. Информацията му ще бъде ненужна.
— Наистина си се променил, приятелю. Имаше времена, когато би наредил да му отсекат главата.
— Може би. Просто искам да задоволя суетата си и да го освободя.
— Много добре. Ще стане така, както желаеш.
Вече нищо не задържаше Кристофър на Гранд Тер, затова той стана и каза:
— Бих искал да си тръгна колкото е възможно по-скоро. Ако нямаш нищо против, нека да приключим с това.
Повече не говориха и няколко часа по-късно задържаните, заедно с ескорта бяха на път за Ню Орлианс.
Пътуването не беше трудно, макар и неприятно. Кристофър не можа да мигне през нощта. Боеше се да не се случи нещо на някой от бившите задържани.
Нищо не се случи и той въздъхна с облекчение, когато ескортът ги напусна на няколко мили от града. Кристофър скочи на брега на кея до един запустял склад, определен за място на срещата. Към тях тръгнаха група мъже. Джейсън беше на чело. Кристофър с изненада разпозна военноморската униформа на Патерсън. Като видя Джейсън, първата мисъл на Кристофър беше свързана с Никол. Но на питащия му поглед той отговори като отрицателно поклати глава.
— Не, тя не ме е провалила. Просто си помислих, че е по-добре да присъствам. Комодор Патерсън не е много доволен, че съм се заел със случая. Освен това имам новини. Заминавате в други ден, но за това после.
През това време хората на Патерсън помогнаха на тези в лодките да слязат, а самият той поздрави сковано. Явно личеше, че не му харесваше намесата на Джейсън, още по-малко участието на Кристофър Саксън.
— Бих искал да разменя няколко думи с вас, ако е възможно.
Молбата приличаше на заповед и Кристофър беше малко отегчен от целия инцидент. Той повдигна вежди и каза провлечено:
— Сега ли?
— Сега! — отсече Патерсън.