Кристофър хвърли поглед на Джейсън, чудейки се в какво точно го беше въвлякъл този джентълмен. Лицето на Джейсън беше неразгадаемо. Кристофър остана с убеждението, че Джейсън, също както и Патерсън нямаше търпение да му зададе въпроси.
С очевидно раздразнение Кристофър каза:
— Много добре, нека да приключим с това.
Тримата влязоха в отдавна изоставената сграда, където някога бяха държали различни стоки. Патерсън ги въведе в нещо, което явно е било офис. Кристофър отказа да приеме предложения стол и се облегна на стената. Въпросите, които Патерсън започна да задава не бяха неочаквани. С какви сили разполагат братя Лафит? Колко са амунициите им? Какви са укрепленията им? Какви пътища използват за пренасяне на стоките си в града? Колко кораба има Лафит на Гранд Тер?
Стори му се, че въпросите продължават с часове. Единственото, което отговаряше беше: „Не знам. Не съм ги броил и въобще не ме интересува. Губите си времето, както и моето.“
Накрая Патерсън избухна:
— По дяволите! Отговорете или ще ви арестувам!
— Писна ми от вас, Патерсън — тихо изръмжа Кристофър. — Арестувайте ме, ако смеете или ако сте толкова глупав, та да го направите. Само след четиридесет и осем часа ще се озовете на двадесет крачки от мене на Метейра Роуд.
Лицето на Патерсън побледня, но преди да успее да заговори Джейсън се намеси.
— Даниел! — тихо каза той. — Няма за какво да го арестуваш, а и той доведе тези хора.
— Не съм забравил, но също така знам, че мистър Саксън е приятел на онзи престъпник и би могъл да съдейства за залавянето му.
Джейсън се усмихна и каза:
— Съгласен съм, но те предупредих, че мистър Саксън е много упорит човек.
Патерсън изсумтя, сбогува се троснато и си отиде. Като останаха сами с Джейсън Кристофър каза:
— Това не ми харесва. Нито въпросите, нито намесата на Патерсън.
Джейсън го изгледа.
— Никога не съм крил чувствата си към Жан Лафит. Ако можехме да получим полезна информация, щяхме да я използваме срещу него. Но разбрах едно, вие сте човек на думата си.
На Кристофър със закъснение му хрумна, че целият епизод е бил тест. Джейсън проверяваше лоялността му. Почти разсеяно каза:
— Знаете, че всичко това можеше да е блъф. Възможно е да съм се споразумял с Жан да освободи мъжете, за да спечеля доверието ви.
— Смятате ли, че не съм го допуснал? Признавам, че не мога да реша що за човек сте. Ще спя по-леко, щом потеглите за Англия.
— Споменахте, че се променя датата на отплаването.
— Да. В други ден, както казах. Монро е приел предложението на английския министър на войната, Касълрийф за директни преговори.
— Нямаме ли официален представител? — попита Кристофър.
— Само един джентълмен на име Рюбен Бийсли. Вярвам, че Монро е включил уведомително писмо до него, касаещо вас. А и младият секретар на Албърт Галатин е в Лондон. И той като вас е там неофициално и не мисля, че трябва да се срещате с него. Няма да ви бъде от полза. Но утре ще ви дам цялата информация.
През това време уискито значително намаля, но изглежда Джейсън не бързаше и добави развеселено:
— Трябва да ви поздравя за повереницата ви.
Едва ли не с лошо предчувствие Кристофър повтори:
— Да ме поздравите ли?
— Да. Казахте, че няма да ме посрами и тя не го направи, въпреки че ме би на карти. Голямо щастие е, че заминавате в четвъртък, в противен случай кандидатите й ще се избият пред вратите ви. Вечеряхме в дома на губернатора в събота и самият Клейборн е много възхитен. В неделя я заведохме на опера. Самата опера не беше голям успех, но Никол със сигурност беше! Кълна се, мислех, че ще се наложи да се бия, за да разчистя пътя ни.
В очите на Кристофър имаше блясък, който Джейсън не можеше да определи, но смразяващата гладкост на гласа му не можа да го излъже:
— А Никол спря ли се на някой, който да й привлече вниманието?
— Това не мога да кажа. Но съм сигурен, че сам ще разберете — тя е ваша повереница, преди всичко.
— Може би. — Кристофър веднага смени темата, насочвайки разговора към Англия.
Те допиха бутилката уиски и пияни Кристофър и Джейсън закрачиха към представителните си домове. Беше започнало да вали и псувайки недоволно, Кристофър придърпа сакото си по плътно до тялото. Като видя действията му, Джейсън се засмя:
— Почакай да стигнеш до Англия, приятелю. Почакай да усетиш английския дъжд.
ЧАСТ ТРЕТА
ИЗМАМНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
През февруари, докато мисис Игълстоун и Кристофър плаваха заедно с Никол за Англия, Лондон бе в плен на невиждан от векове мраз. Темза се беше превърнала в път от солиден лед и хората спокойно преминаваха по „Ледената улица“. Големият мраз беше последван от снеговалеж, който продължи без прекъсване шест седмици.