Времето все още беше много студено през един от последните дни на март, когато Кристофър и компанията му слезе на Английски бряг.
През април жестоката зима свърши, войната с Наполеон приключи и Англия се отдаде на веселие. Но независимо от празничната атмосфера нито Никол, нито Кристофър имаха чувството, че са се завърнали у дома. За Кристофър беше разбираемо — беше напуснал принудително, при брутални обстоятелства. Англия беше за него чужда страна и то страна, във война с осиновилата го родина. Никол не изпитваше силни чувства към Англия, защото я беше напуснала преди толкова години. Но тя беше доволна, че слязоха от кораба, където непрекъснато бе измъчвана от близостта на Кристофър.
От тримата единствено мисис Игълстоун истински се радваше на завръщането си. Беше отново у дома и имаше Кристофър и Никол до себе си! През седмицата, последвала пристигането им те буквално поглъщаха всички новини и клюки, които се носеха из големия град. Кристофър бе направо смаян, като чу новината за абдикирането на Наполеон. Краят на войната с френската империя щеше да освободи войски, които да бъдат изпратени в Америка и той с горчивина прокле необходимостта да действа внимателно. За момента можеше само да се усмихва и да се прави на щастлив, завърнал се в родината син.
Първата седмица на април премина бързо. Кристофър беше зает с различни влудяващи, но отнемащи и време задачи. Трябваше да се види с банкер, да открие кредит, да наеме карета и коне, да си избере агент за евентуален бизнес и да се ориентира в този чужд град.
Дамите веднага откриха какво удоволствие бе да обикалят магазините на Бонд Стрийт и да продължават, след известно нежелание от страна на мисис Игълстоун да добавят елегантни труфила към гардеробите си. Кристофър взе карта за библиотеката Колбърн и дори успя да ги придружи на няколко обиколки, с цел да видят забележителностите.
На втория ден от пристигането си в Лондон Кристофър се зае с една лична работа. Тихомълком посети Съмърсет Хауз — където съхраняваха документи за всички раждания, женитби и смърт. С облекчение и задоволство откри, че Саймън Саксън все още беше шести барон на Саксъни. Дядо му беше жив и не за първи път Кристофър се почуди как избухливият, възрастен джентълмен щеше да приеме завръщането му.
Този факт запази за себе си. Дядо му беше жив и в момента се намираше в лондонската си резиденция.
Първата му официална визита беше при Александър Баринг, управител на голямата банкова институция „Хоуп енд Баринг“, която обслужваше американските интереси в Европа. Баринг беше и член на парламента. Той посрещна сърдечно Кристофър и след като му предложи пури и освежителни напитки, се зае да прочете препоръчителното писмо на Монро. Вдигайки поглед от писмото той отбеляза:
— Не желая да ви обезкуражавам, но в настоящия момент мога да направя малко. Вие сте тук неофициално. Мога да ви представя в обществото, но се боя, че с това се изчерпват възможностите ми.
Кристофър кимна.
— Разбира се. Не очаквам повече и оценявам затруднението ви.
Те не си казаха много повече и малко след това Кристофър се сбогува. Върна се в апартамента си в Грилиънс и няколко минути прекара в обиколка на елегантния салон.
Британия може и да иска мир, язвително си мислеше той, но не и преди още една блестяща победа в Америка. Майсторски удар, който да покаже на нахалните колониалисти кой беше господарят. Доказваше го забавянето на преговорите. Това забавяне вероятно щеше да им даде възможност да завладеят Ню Орлианс. Кристофър изсумтя недоволно. Въпреки, че доказателството се искаше от него, в момента не можеше да направи нищо. Трябваше да се остави да бъде погълнат от английското общество и да се надява случайно да се препъне в някой или в нещо, което да го снабди с исканата информация.
Когато дойде време за чай той се присъедини към дамите в гостната на техния апартамент. Мисис Игълстоун беше тази, която повдигна въпроса за семейството му.
— А кога ще се видим със семейството ти, Кристофър? В Лондон сме повече от седмица и ми се струва много грубо, че не сме ги уведомили за пристигането си.
Кристофър я погледна с нещо като ужас в погледа. Беше избягвал семейството си просто, защото не беше сигурен дали нямаше да възникне някоя грозна сцена. Как ли щеше да реагира дядо му? А Робърт… милият, внимателен чичо Робърт… може би щеше да планира някой друг, подъл заговор? Семейството му беше усложнение, от което не се нуждаеше в този момент.