За нещастие мисис Игълстоун нямаше намерение да му остави избор!
— Е, Кристофър? — попита тя, тъй като той продължаваше да мълчи.
Преглъщайки едно проклятие, касаещо възрастните жени, които си пъхат носа навсякъде и все пак знаейки, че тя бе права, Кристофър каза неохотно:
— Предполагам, че бих могъл да се отбия на Кавендиш Скуеър тази вечер и да оставя визитката си.
Мисис Игълстоун го огледа внимателно. Но преди да успее да продължи по темата, Никол зададе въпроса, на който, също като Кристофър предпочиташе да не получава отговор.
— Знаят ли леля ми и чичо ми, че съм се върнала? Писа ли им или трябва сама да го направя?
Никол беше много доволна от ситуацията, но много уместният въпрос на мисис Игълстоун направи невъзможно отбягването на собственото си, несигурно положение.
Кристофър напсува наум неочаквания интерес на Никол. Умишленото му отбягване да даде информация на семейство Маркъм за завръщането на племенницата им се дължеше на друг задълбочаващ се проблем. Не можеше да приеме идеята, че Никол повече нямаше да бъде под протекцията му! Мрачно си казваше, че това чувство скоро ще отмине, че причината за него бяха многото години, прекарани заедно, споделените приключения в морето и това че й бе помогнал да порасне.
Като повечето мъже, изправени пред две решителни жени, задаващи въпроси, на които предпочиташе да не отговаря, той се чувстваше изтормозен и леко раздразнен.
— Не, не съм ги информирал, по дяволите! Нямах представа, че си толкова нетърпелива да се върнеш в прегръдките им! — Не беше честно и Кристофър съжали в момента, в който провокиращите думи се откъснаха от устните му.
Очите на Никол потъмняха от гняв и мисис Игълстоун веднага се хвърли в ролята на миротворец, шепнейки успокояващо:
— Сигурна съм, че скъпата Никол нямаше предвид нищо от този род Кристофър, ти не трябва да си служиш с такъв език пред дами.
Удържайки с усилие гнева си той каза рязко:
— Извинявам се. И тъй като вие не сте доволни от уреждането на нещата, незабавно ще се погрижа за изразените ви желания! — Поклони се сковано и се оттегли.
— Е! — възкликна мисис Игълстоун, доста изненадана от пристъпа му на лошо настроение. — Какво му става на Кристофър? Никога не съм го виждала да се държи така.
Вие нищо не знаете, ядосано си помисли Никол. Тя с трясък стовари чашата си за чай, показвайки собствения си гняв.
Но усмивката, с която дари мисис Игълстоун секунда по-късно беше всичко, което можеше да се желае от една добре възпитана, млада лейди. Като повдигна леко красивите си рамене тя каза безгрижно:
— Може би не се чувства добере или не му се е понравила визитата, която направи тази сутрин на мистър Баринг. Нямам представа.
Изпълнена със съмнения мисис Игълстоун отговори:
— Даааа, може и да е вярно.
През следващите часове, Кристофър седнал в стаята си, се опита да състави писмо до Маркъм, но беше неуспешно.
Знаеше, че не беше възможно да я държи повече в ергенското си домакинство, дори и с мисис Игълстоун като придружителка. Законно и дори морално бе да пише на Маркъм. Щом узнаеха къде се намира на законно основание настойниците й щяха да я отведат и той нямаше да може да направи нищо, за да ги спре.
От друг страна Кристофър отдавна протакаше решаването на проблема със семейството си. Не можеше да се надява сам да направи нещо за Никол. Но дядо му беше лорд, барон и ако всичко, което Никол бе разказала на Алън беше вярно, той можеше да използва голямото си влияние в нейна полза. Но оставаше въпросът — ако на семейство Маркъм им бъдат отнети правата върху Никол и състоянието й, кой ще заеме мястото им?
Евентуално един съпруг би поел тези задължения, безцелно разсъждаваше Кристофър. Внезапно установил на къде се носеше мисловния му поток, той се дръпна, като че ли някой го беше ударил. Той съпруг? На Никол!
Мили боже, не! Това беше смешно! Те не се понасяха, освен тази странна химия, която привличаше телата им. Докато седеше в стаята не намери отговор на задачата, но стигна до едно решение — незабавно щеше да потърси дядо си!
Облече се много грижливо. Светлосиви бричове, снежнобяла жилетка и черно, кадифено сако с плоски, позлатени кончета. Гъстата, черна коса, малко по-дълга от модната линия, беше сресана и блестеше като крило на кос. С високото си, гъвкаво тяло, с мъжествените, красиви черти и безупречни маниери, той беше внук, когото повечето мъже с гордост биха признали… но щеше ли да го направи лорд Саксън?
Кристофър застана пред високия, величествен дом на Кавендиш Скуеър, изпълнен с различни емоции. Не се боеше нито от дядо си, нито от Робърт, но му беше неловко и беше бдителен. Саймън беше способен да накара да го изхвърлят от къщата, а Робърт, ако можеше, би го посочил като дезертьор от британския флот.