Когато завърши разказа си, Саймън го гледаше съсредоточено няколко секунди.
Единственото, което Саймън взе за вярно от казаното, бе за спечеленото на карти богатство. Но той беше умен човек и запази мнението си за себе си, след което каза:
— Поне си имал достатъчно ум да се завърнеш в дома си, там, където ти е мястото.
Кристофър беше готов да каже, че това е само визита и че сега домът му е плантацията в Луизиана. Но беше немислимо. Трябваше да изчака и да намери подходящ момент, за да обясни на дядо си, че не може да се върне към стария си живот. За щастие Саймън не продължи повече на тази тема, а подхвана друга, още по-деликатна.
— Е, забелязах, че не спомена за съпругата си. Защо?
Усмихвайки се обезоръжаващо, Кристофър измърмори:
— Защото нямам съпруга, сър. Трябва да ти обясня нещата по-обстойно.
— Ами давай де, какво се мотаеш!
И така, Кристофър започна да разказва за срещата си с мисис Игълстоун и Никол Ашфорд. Едва бе споменал името на мисис Игълстоун, когато забеляза странно изражение на лицето на Саймън.
— Лети? — нетърпеливо попита Саймън. — Ти знаеш къде е тя?
Изненадан, Кристофър избълва:
— Лети ли? Имаш предвид мисис Игълстоун?
— Дяволите да го вземат, разбира се, че нея имам предвид. Никога през живота си не съм я наричал по друг начин. Единствено Лети. И ако тя не беше такова избухливо същество, което не се вслушва в гласа на разума… — Саймън прекъсна мисълта си и заплашително изгледа втрещения си внук. — Ако не беше най-упоритата жива жена и ако аз не бях такъв арогантен, избухлив, млад глупак, тя щеше да ти бъде баба!
Кристофър гледаше като втрещен.
— Ти си бил сгоден за нея?
— Да. Дявол го взел, не казах ли тъкмо това! Скарахме се за нещо дребно и аз, магарето, врътнах опашка, кълнейки се повече да не я видя. Две седмици по-късно, единствено от злоба, направих предложение на баба ти. Това, момчето ми, беше най-голямата грешка в живота ми.
Омаян от тази неизвестна част от семейната история, Кристофър не го остави да спре.
— И?
Саймън неудобно се размърда в стола.
— Никога не съм обичал баба ти, но хората от нашата класа рядко се женят по любов и бях добър с нея. Но Лети винаги е била единствената жена за мене. — Саймън с горчивина в погледа се загледа в недокоснатата чаша с коняк. — Не прави същата грешка, момче! Трябваше да страдам, заради постъпката си и заедно с мен страдаха още няколко човека.
Кристофър мъдро мълчеше. Саймън, разбрал със закъснение, че е разкрил душата си в невероятна степен, хвърли на внука си смразяващ поглед, с който го предупреждаваше да не се осмелява да коментира.
— Осмелявам се да кажа, че това е доста отегчително за тебе, както си е всъщност. Сега ми разкажи как се случи така, че Лети пътува с тебе?
Кристофър разказа измислената история. Саймън го изслуша в абсолютно мълчание. Не го притесни дори присъствието на Никол Ашфорд.
— Значи през цялото време момичето е било заедно с Лети. Много се чудех къде ли е изчезнало. Знаех, че Лети обича детето и знаех що за птици са лелята и чичото. Какво трябва да правим сега? — Той се втренчи нарочно в безизразното лице на Кристофър и изсумтя: — Искаш да ги взема тук, а?
— Ако се съгласиш — отговори искрено Кристофър. — Не е редно да продължавам да държа в неведение настойниците на Никол. И знам, че веднага след като разберат за пристигането й ще се втурнат като хиени. Без съмнение ще я отведат в провинцията. Със сигурност няма да позволят на мисис Игълстоун да я придружава.
— Мога да ти кажа, момчето ми, че те са готови да се спречкат със самия дявол! Всеки знае, че вече години живеят от богатството й. Миналата пролет дори се опитаха да обявят момичето за мъртво. Но съдът отказа. Казаха им, че трябва да чакат до пълнолетието й. — Саймън се изкиска злобно. — Как искам да видя лицата им, като разберат, че девойчето се е върнало!
Кристофър се усмихна някак тъжно. „О-хо — с радост си помисли Саймън — настъпват бурни времена.“
С внезапно блеснали очи той каза:
— Тази вечер е твърде късно да доведеш дамите, но първата ти работа утре е да ви видя тук и тримата.
За бога, помисли си Саймън след като Кристофър си тръгна, щеше да стане толкова забавно. Кристофър у дома, Лети с него и като подправка, битката за малкото момиче на Ашфорд. Той щастливо реши, че надхитрянето на семейство Маркъм щеше да му осигури толкова забавления, колкото не бе имал от години!