Събитията от днешния ден само бяха потвърдили нещастията, които я очакваха. Семейство Маркъм твърдо вярваше, че ще се разпорежда със състоянието й и живота й както им хрумне. Тя мрачно се закле, че нямаше да допусне това да се случи. Сега духът й и решителността й се бяха събудили от дългия сън.
Трябваше по някакъв начин да се измъкне от алчните им нокти. Първо фантазиите й я отведоха в далечна кръчма, където се видя да работи на бара. После реши да избяга в Лондон и да предложи услугите си като прислужница… или пък като компаньонка на някоя очарователна, стара жена… дали пък не беше много малка? Или пък да се преоблече като момче и да отиде в армията?
Нечие шумно приближаване я изтръгна от мислите й и я накара разтревожено да надникне от скривалището си. Въздъхна облекчено, като разпозна възпълничката фигура на Сали.
Бащата на Сали беше главен коняр при Ашланд преди Уилям. Никол и Сали се познаваха от самото си раждане. Сали Браун беше по-голяма от Никол. Наближаваше шестнадесетият й рожден ден и по тази причина дружбата им бе започнала да куца. Интересът на Сали към противоположния пол нарастваше, нещо, което отегчаваше и възмущаваше Никол.
— Ники, горе ли си? — извика Сали, след като беше стигнала насред павилиона.
Никол изръмжа и отвърна неохотно:
— Да, тук съм. Какво искаш?
— Добре де, глупава гъско, слез долу и ще ти кажа!
Никол направи гримаса, сигурна, че Сали ще й досажда с приказки. Въпреки това тя се зарадва на Сали, понеже реши, че веселият й и глуповат нрав ще я изтръгнат от мислите за семейство Маркъм и заминаването на мисис Игълстоун.
Сали въздъхна със замечтан поглед.
— О, Ники, трябва да видиш великолепното създание, което се е настанило в странноприемницата. Току-що пристигна, а Пег казва, че щял да отседне там само за тази нощ.
Никол направи гримаса и отвърна с отегчен глас.
— Голяма работа! Мислих, че ще ми кажеш нещо интересно.
— Ама това е интересно! Трябва да го видиш — висок, с толкова черна коса, че чак синее, а очите му ми приличат на лъвски, златисти и — Сали потръпна от удоволствие — точно толкова опасни.
— И как разбра това? Видя ли го? — настоя Никол, заинтригувана въпреки всичко.
— О, да! Пег ми позволи да му сервирам обяда и едва се въздържах да не го докосна. Толкова е различен от всички тук. Името му е капитан Сейбър, американец е и Пег казва, че ще остане само една нощ, за да се види с приятели. Утре заминава за Лондон. Само си помисли, той притежава собствен кораб! Според Пег той е дошъл в Англия за стока, която да продаде в Америка. Чула го е да казва, че не би имал нищо против да наеме няколко местни момчета за кораба си.
Изненадана, Никол се втренчи в приятелката си.
— Моряци? На този човек му трябват моряци?
— Е, така предполагам. Поне така е казал на Пег.
Никол, която вече имаше невероятен план, попита нетърпеливо.
— Къде е той сега?
Сали сви рамене.
— Не знам. Замина нанякъде следобеда. Сигурно няма да се върне скоро. — Сали въздъхна. — Сигурно никога повече няма да го видя.
— Шт! — рязко я прекъсна Никол. Главата й се обърна по посока на Сали, ослуша се и каза: — Бързо! Качвай се на тавана! Някой идва!
— Че какво от това? — попита Сали, поколеба се, но после с недоволно изражение последва приятелката си. Тъкмо се беше присъединила към Никол, когато в постройката влезе висок мъж.
Сали сподави ахването си.
— Това е той! Това е капитан Сейбър!
Високият мъж долу не чу шепота. Той застана насред павилиона и бавно го заоглежда. Никол, привлечена от тъмните му, красиви черти, се взираше като омагьосана в него.
Тя изпита странното усещане, че това място за него беше изпълнено с неприятни спомени. Той взе една от избелелите, алени възглавнички и после с ядно възклицание я захвърли далече от себе си.
Чу се приближаване на втори човек. Учудени, Никол и Сали наблюдаваха как в постройката влезе Робърт Саксън, единственият жив син на лорд Саксън.
— Не мога да си обясня как си се решил да дойдеш тук и да се срещнеш с мен след всичко, което се случи — каза Робърт вместо поздрав.
Капитан Сейбър се усмихна и зъбите му бялнаха на фона на черната брада.
— Вече не съм малко момче, така че не можеш да ми въздействаш. А и съм подготвен за срещата. Последният път ти се доверих.
Робърт огледа високата, стройна фигура, застанала пред него, с широки рамене и дълги, мускулести крака. Без да покаже, че думите на другия са го обезпокоили той каза:
— Беше цяло щастие, че те срещнах по пътя за къщата. Появата ти щеше да разстрои Саймън.
— Така казваш ти, но ще ме извиниш, ако си позволя да се усъмня в думите ти.