ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Преместването на Кавендиш Скуеър протече гладко. Кристофър, независимо че с готовност се беше съгласил на настояването на Саймън, беше резервиран до известна степен. Не му харесваше идеята да използва дядо си, но знаеше, че Саймън щеше да бъде дълбоко наранен, ако бе отказал. А и го дразнеше фактът, че нямаше друга възможност.
На следващата сутрин по време на закуска мисис Игълстоун също беше резервирана.
— Но, Кристофър — попита тя, — благоприлично ли е това? Поканата е за тебе, ние с Никол не сме роднини на лорд Саксън. Какво ли ще говорят хората за нас, ако живеем в къщата му?
Ситуацията беше необичайна, тъй като нито той, нито дядо му имаха права над Никол. Със сигурност не се нуждаеха от клюки и скандали. Този проблем трябваше да бъде решен.
За щастие Саймън мислеше по-бързо от тях и когато Кристофър се появи при него той изсумтя:
— Току-що се сети, а! Е, момчето ми, аз се сетих още снощи. — Саймън продължи със самодоволна усмивка: — Направих приготовления сестра ми Регина да ми погостува. Знаеш, че е вдовица и живее в спретната къщурка в Есекс. Изпратих й вест още снощи и момчето пристигна преди десет минути с отговора й. Тя ще бъде тук тази вечер.
Никол се държа пасивно през цялото време. Не можеше да разбере, защо Кристофър не искаше да информира Маркъм за завръщането й в Англия. Хрумна й, че може би го прави от любов, но отхвърли тази мисъл. Нямаше да допусне отново да бъде подведена!
Никол беше изгубила желание да се бори. Животът й беше приятен. Мисис Игълстоун, мила и грижовна, Майо, компетентна и забавна, Кристофър, поносим през повечето време и дори очарователен, грижещ се за всичко. Беше почти невъзможно да прави друго, освен това, което всички искаха от нея — да се облича красиво и да се държи очарователно.
Беше й все по-трудно да си спомня дните на „Ла Бел Гарс“. Дори онова време, когато Кристофър я бе притежавал, й се струваше като сън-мечта. Почти повярва, че е скромната и тиха млада лейди, каквато изглеждаше.
Саймън ги посрещна учтиво. Беше надминал себе си, понеже мразеше промени в домакинството.
Към пет часа дамите бяха настанени в разкошен апартамент на втория етаж. Всяка разполагаше с отделна спалня и тоалетна стая, като двете си поделяха изискана всекидневна. Стаите на Кристофър бяха в противоположната страна на къщата и не отстъпваха по разкош и изисканост на тези на дамите. Прислугата на лорд Саксън живееше на третия етаж.
Пристигането на Регина същата вечер, с три часа закъснение, създаде голяма суматоха. Тя пътуваше с лична камериерка, фризьорка, неин собствен паж, в допълнение на коняра й и кочияша.
Лейди Дарби беше висока, кокалеста жена, чиито черти можеха да бъдат определени като красиви, но и мъжествени. Имаше дълъг нос, широка уста и много издадена брадичка. И тя като брат си имаше тъмна коса, но въпреки че беше с петнадесет години по-млада, нейната беше прошарена. Беше облечена в тъмносиня, модна рокля и прическата й беше разкошна. Регина излъчваше величественост и надменност. Но всичко това беше преструвка. Тя беше толкова добросърдечна, колкото и застрашителна.
Тя нахлу в гостната с възклицанието:
— Скъпи мои! Ужасно съжалявам, че закъснях, но просто не успях да пристигна по-бързо. — Хвърли на брат си закачлив поглед и го нахока. — Наистина, Саймън, на твоята възраст човек не трябва толкова да припира! — Докато той се опитваше да я смрази с поглед, тя пресече стаята и прегърна малко стреснатата мисис Игълстоун. — Скъпа Летисия! Какво удивително чудо е да те видя отново! Как можа да заминеш по този начин? Толкова се радвам, че си тук и то заедно със Саймън. Ще имаме много време за приятни разговори.
Като остави мисис Игълстоун Регина впи очи в Никол.
— Скъпа моя! Какво прекрасно дете си станала! Джентълмените направо ще заживеят на прага ни! Ще им вземеш акъла за нула време. О, колко ще се забавлявам, знам го! Кълна се, че до две седмици няма да имаме свободна вечер.
Никол бе очарована. Колко мила беше лейди Регина Дарби! Тя се поклони грациозно.
— Благодаря за хубавите думи. Колко мило, че вие с лорд Саксън ни приехте. Надявам се да не бъда разочарование за вас.
— Разочарование ли? Мила моя, аз никога не съм разочарована! Никой не би дръзнал да ме разочарова! — отвърна Регина, като й намигна.
Регина бавно се обърна към Кристофър, небрежно облегнат на решетката на камината. В обичайното си черно, вечерно облекло, той би привлякъл погледа на всяка жена. Регина не издаде това, което мислеше за него, а го изгледа мрачно.
— Е, Кристофър? — хладно каза тя. — За да останеш ли се върна? Или възнамеряваш пак да изчезнеш без предупреждение и да убиеш дядо си?