— А сега, млади човече, кажете какво мога да направя за вас? — попита домакинът.
— Не съм сигурен, че можете да направите нещо за мене, просто исках да говоря с вас насаме.
Галатин остана леко изненадан.
— Имате да ми кажете нещо, което не би могло да бъде съобщено пред Баринг?
Чувствайки се малко неловко, но решен да изрази становището си, Кристофър каза:
— Да. Вярвам, че мистър Баринг работи много старателно за наше добро, но също така съм уверен, че това забавяне е умишлено. Вярвам, че британците се канят да нанесат друг силен удар на Америка.
— О, убеден съм, че тъкмо това замислят.
— Така ли? — объркано каза Кристофър.
— О, да, млади приятелю. Повече от сигурен съм, че британските ни приятели целят териториални завоевания. Свикнал съм с хора, които говорят едно, а вършат друго. Не вярвам, че ние с вас можем да направим нещо. Пиша на Монро за подозренията си и се надявам да успеем да задържим границите си такива, каквито бяха преди войната. Възнамерявам да го предупредя, че британците планират много силен удар и че ще бъде мъдро да се подпише мирния договор, колкото е възможно по-скоро. Ако не го направим, ще изложим нацията на смъртна опасност. Най-добре е да забравим за Канада и да внимаваме да не се окажем отново под британско владичество!
— Такова е и моето мнение. С облекчение научавам, че ще пишете на щатския секретар по този въпрос. Навсякъде виждам доказателства за превъзходството на Британия — откровено каза Кристофър. — И трябва да призная, че наистина съм разтревожен.
Галатин погледна Кристофър с тревога.
— Надявам се да убедим Монро и Медисън.
— Аз също изразявам тази надежда. — Изправяйки се на крака Кристофър добави: — Сър, ако мога да ви бъда полезен, моля не се колебайте да ме уведомите. Бих бил щастлив да направя всичко според възможностите си, за да ви услужа. — Предложението бе откровено.
Галатин също стана на крака и протегна ръка.
— Със сигурност ще ви потърся, щом стане нужда. И ако аз мога да ви помогна, не губете нито секунда, а елате при мене. Ние, американците трябва здраво да се държим един за друг.
При този приятен завършек на срещата Кристофър си тръгна по-уверен, че не е тръгнал на глупав поход. Щеше да има нападение. Но кога? И най-важното, къде?
Саймън, разбира се беше малко ядосан от изчезването на Кристофър още първия ден. Когато младият мъж се появи, той изръмжа:
— Е, много мило от твоя страна, че реши да се присъединиш към нас тази вечер. Не можа ли да се сетиш за нещо друго, което е трябвало да свършиш?
Кристофър само се усмихна. Миг по-късно пристигнаха дамите и гневът на Саймън си намери друг отдушник. Като изгледа страшно сестра си той се сопна:
— Какви са тези глупости, които чувам за голям бал следващия месец? По дяволите, Джина, предупреждавам те, няма да допусна къщата ми да бъде обърната с покрива надолу! Тук си като моя гостенка, не го забравяй!
— О, пфу! Някога това беше и мой дом! А сега нали трябва да представим Никол? Как ще го направим, ако не с голям бал! Всичко друго ще бъде половинчато. Дори Летиция се съгласи с мене!
— О, да, Саймън, много е необходимо — намеси се мисис Игълстоун. — Нали нямаш нищо против? — помоли тя с очи, болезнено фиксиращи лицето на Саймън.
Нещо, наподобяващо изчервяване, премина по слабото лице на Саймън. Никол и Кристофър, втренчили се като омагьосани, видяха как той се разтопи под умолителния поглед на мисис Игълстоун. Потънал в разтревожените сини езера, той промърмори:
— Хм… ъъъ… не мисля, че един бал ще донесе чак такава бъркотия. — После, свирепо намръщен откъсна очи от мисис Игълстоун и изрева на Регина: — Но помни, не искам тази къща да бъде драпирана в розова коприна или подобни глупости.
Регина доволна от изхода се усмихна с ангелска усмивка. Никол погледна Кристофър с надежда да разгадае мистерията и той, отгатнал объркаността й, прошепна само с уста:
— По-късно.
Доста по-късно през седмицата той намери възможност да проведе личен разговор с Никол. Тази вечер дядо му вечеряше в клуба с няколко приятели, а мисис Игълстоун и лейди Дарби се затвориха в синия салон.
Никол, която нямаше никаква работа, се упражняваше на пианото в музикалния салон. Кристофър, на път да излиза, влезе там, очаквайки да намери трите дами.
Като видя, че Никол е сама се поколеба, но тъй като отношенията им напоследък бяха почти приятелски, прецени, че няма причина да напуска веднага. Той пресече стаята и отиде до нея.
— Да не си замислила да направиш музикална кариера? — подкачи я той.
Никол направи гримаса.
— Едва ли! Просто баба ти и мисис Игълстоун ме изхвърлиха от схемите си, след като попитах защо е толкова важно да каним принцеса Естерхази и графиня Лиевен.