— И защо е толкова важно? — заинтересовано попита Кристофър.
С дяволит блясък в очите Никол скромно каза:
— Ами те и двете са покровителки в Олмак и лейди Дарби казва, че ми трябва поръчител. Всяка седмица се прави списък на поканените и ако името ми не е сред тях, ако съм отхвърлена, ще се проваля в обществото.
Като видя по изражението на Кристофър, че всичко това му се струваше невероятно, Никол побърза да го убеди.
— Вярно е!
Кристофър се усмихна.
— Значи целият ти успех зависи от този списък и от тези две дами?
— Да, що се отнася до листата, но има и други покровителки. Лейди Дарби спомена някоя си лейди Джърси и лейди Купър. Предполага се, че лейди Купър е изключително мила. Мисля, че имаше още две, но сега не мога да си спомня имената им. Лейди Дарби казва, че не трябва да се безпокоим, но ако принцесата и графинята се окажат упорити, заради леля ми и чичо ми, и заради цялата тази странна ситуация, ще се обърне към лейди Джърси. — Никол се усмихна притеснено и продължи: — Лейди Джърси май обича да всява смут и сигурно ще пожелае да ме покровителства, ако не по друга причина, то за да предизвика останалите.
— Хм. Изглежда баба ми много добре държи юздите. Искрено се надявам да не реши да се заеме и с мене!
Никол се засмя, почувствала се приятно в компанията му за първи път от толкова време.
— Да. Тя е много властна жена, но е толкова приятна, че просто не може да й се откаже. Забелязах, че дори дядо ти не й отказва.
— Ето тук грешиш! — решително оспори Кристофър. — Мисис Игълстоун беше тази, която го убеди да се съгласи за бала.
Като спусна клепачи над засмените очи, тя попита почти с безразличие:
— Имало ли е нещо между тях?
Кристофър, застанал безгрижно до пианото, загледан в наведената глава на Никол, изведнъж забеляза очарователната, изкусно подредена маса от къдри и нежната, бяла шия. Обзе го желание да се наведе и да я целуне. Въздържа се с огромни усилия. В обхваналото я скромно, почти срамежливо настроение, тя направо го омагьосваше.
— Да, между тях има нещо. Някога са били сгодени. Някакъв спор накарал мисис Игълстоун да развали годежа и всеки се оженил за някой друг.
— Разбирам — бавно каза Никол, без наистина да разбира. Беше й трудно да си представи мисис Игълстоун да влезе в конфликт с някого и това да доведе до разваляне на годеж. — Той все още е влюбен в нея, нали?
Устата на Кристофър се изви в сатирична усмивка.
— Така изглежда. Невероятно, нали! Един Саксън да обича някого и то толкова дълго!
— Престани! — извика Никол, вбесена от хапливата му забележка. — Защо трябва да говориш така? — настоя разгорещено тя с буреносно святкащи очи. — Мисля, че ти харесва да правиш подобни, цинични забележки.
— А ти не го ли правиш? — тросна се той, незнайно защо също ядосан. — Създаде ми повече неприятности, отколкото някога съм имал.
— Не е честно! О! — В очите й блеснаха сълзи и тя каза през зъби: — О, мразя те, Кристофър Саксън! Мразя те!
Кристофър дълго я гледа, като едно мускулче не спираше да трепка върху челюстта му. После, забравил всичките си добри намерения той я притегли в прегръдките си и промълви с плътен глас:
— Добре, ето ти още нещо, което да добавиш към омразата си!
Устата му, твърда и безмилостна, улови нейната в една ядна целувка, която не съдържаше нито страст, нито нежност. Но докато Никол се съпротивляваше, тази горчивина пламна в желание, което изглежда винаги щеше да гори между телата им.
За свой срам Никол установи, че настоятелно се притиска до високото му тяло и изпитва перверзна наслада от болката, която й причиняваше яростната му прегръдка. Но после, точно когато целувката стана нежна и гореща, Кристофър рязко я отстрани от себе си, като че беше нещо зло и грозно. С блеснали от нещо подобно на омраза очи, той се завъртя на пети и излезе от стаята като остави смаяната Никол да гледа след него.
Разтърсена както от целувката, така и от неочаквания й край, тя се отпусна на стола до пианото. Толкова им беше приятно заедно, помисли си тя сковано. После всичко експлодира в нещо тъмно, насилствено и неприятно. Щеше ли някога да успее да остане безчувствена, когато той беше наблизо? Тя едва си пое дъх, установила, че го мрази почти толкова, колкото го обича. Защо, нерадостно си помисли тя, трябваше да е точно той?
Кристофър, ядно крачещ към клуба си, си пожелаваше нещата да бяха различни. Както и да стояха нещата, той винаги щеше да вижда в мис Никол Ашфорд частица от майка й.
Но тази вечер, колкото и да се мъчеше, не можеше да я обвини в нищо. Той беше този, който разруши крехкия мир помежду им. Само ако не я желаеше така дяволски и само ако не гореше от такава силна страст да я притежава. Мразеше се, че не можеше да забрани на ръцете си да я докосват. Мразеше се, че тя продължава да го вълнува. Ненавиждаше се за това, че една жена бе успяла да го изтръгне от леденото му безразличие.