Тъмен като облак и в отвратително настроение той се присъедини към няколко от новите си познати в игралния клуб на Буудъл. Кристофър не си беше губил времето през изминалите дни. Благодарение на дядо си бе станал член не само на Буудъл клуб, но и на Уайтс и Бруукс.
Саймън го беше запознал и със синовете и внуците на приятелите си и сега Кристофър бе известен сред върхушката. Решен да намери доказателството, което търсеше, той се стремеше към военните кръгове. С цел да получи сведенията се беше запознал с един армейски капитан, на служба в конната гвардия и един военноморски лейтенант, възстановяващ се от получена рана.
Кристофър бързо установи, че капитан Бъкли беше склонен към недискретност и се надяваше лейтенант Кетълскоуп да се окаже наистина корумпиран.
Докато седеше на масата за карти мислите му бродеха. Представяше си предстоящите нощи на пиене и комар, които трябваше да изтърпява с едничката надежда да се добере до късче информация, някоя случайна клюка, която да се превърне в солиден факт. Вътрешно изстена, проклинайки Джейсън. После се усмихна. Нищо нямаше да го спре за осъществяване на мисията му.
Независимо от грижите и тревогите, той беше много доволен, че отново бе видял дядо си. С Регина все още се държеше резервирано. Но онзи член на семейството, който едновременно желаеше да срещне и се ужасяваше от тази среща не се беше появил. Къде, по дяволите, беше Робърт?
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Докато Кристофър играеше фаро, Робърт Саксън бясно пришпорваше впряга на дорестите си коне на път за Лондон. Красивото му лице, белязано от разгулния живот, се изкривяваше още повече от мрачното изражение.
„Проклет да е! — злобно си мислеше той. — Защо не умря и Саймън, този стар глупак!“
В сърцето на Робърт имаше много малко обич към когото и да е било, освен към самия себе си. Беше студен човек, който през целия си живот бе копнял само за две неща. Едното му беше отказано просто защото бе роден втори син, а другото поради немилостив трик на съдбата.
Но Робърт не беше човек, който да се примири с пречки от сорта на по-голям брат или съпруг на жената, която искаше за своя. Братът беше далеч по-лесен за отстраняване. Когато преди много години Гейлърд и съпругата му заминаха на пътешествие в Корнуел, Робърт ги беше придружил до много коварен, крайбрежен път. Гейлърд бе добродушен, красив мъж и никога не би заподозрял по-малкия си брат в грозни подбуди. Робърт бе прерязал почти до край ремъците на каретата. Две мили надолу каретата бе потънала в морето. Малкият син на Гейлърд, Кристофър оставаше единственото препятствие на пътя на Робърт. Но Робърт беше убеден, че ще измисли план, за да се отърве от племенника си.
Идеята за нещастният случай бе свършила добра работа, но нито Робърт, нито Анабел бяха предвидили нейната смърт. Инцидентът с яхтата трябваше само да я освободи от съпруга й, за да може да се омъжи повторно. Никой никога нямаше да узнае за черната ярост и разяждащия душата му гняв, когато до него достигна новината за смъртта на Анабел. Какво, по дяволите, се беше объркало в онзи ден? Защо това момче, Джайлз е било с тях? Дали Ейдриън бе открил прекалено късно заговора им и дали не се беше погрижил Анабел да умре заедно с него? Или Анабел се беше удавила, докато се е опитвала да спаси сина си? Това бяха въпроси, на които никога нямаше да получи отговори и шест дълги години те разяждаха като киселина душата му.
След като Анабел си беше отишла, той живееше единствено с мисълта, че щеше да бъде следващият барон Саксън. Но преди пет години Кристофър се бе върнал. Кристофър, за когото мислеше, че е потънал в океана. Той отново се бе опитал да се отърве от него, като го убие, но Кристофър отново бе избягал.
Робърт присви очи и камшикът му жестоко изплющя върху гърбовете на конете. С изкривена от злоба уста той си обеща веднъж завинаги да се справи с племенника си! „Този път няма да се измъкнеш — дори и да се наложи да го направя със собствените си ръце.“
Бележката на Саймън, уведомяваща го за пристигането на Кристофър, го бе сварила в Кент. Робърт бе пребледнял след прочитането й.
Отношенията между Робърт и баща му бяха просто едно добре прикрито безразличие. Саймън живееше на Кавендиш Скуеър през една част от годината, наслаждаваше се на сезона в Брайтън и когато тези забавления приключеха се оттегляше на тишина в Сърли. Робърт също живееше в Лондон. Имаше много елегантен апартамент на Стратън Стийт. Но двамата с баща му се срещаха много рядко — обикновено когато сметките на Робърт ставаха прекалено големи или възникне опасност от отвратителен скандал.