Съпругата на Робърт, винаги болна, бе починала преди седем години при раждането на мъртво дете.
Саймън обичаше сина си, но не беше сляп за недостатъците му. Никой не предполагаше докъде се простират тези недостатъци. Дори Регина, незаслепена от родителска любов никога не би го заподозряла в убийство.
Още едно кратко писмо на Саймън събуди ярост и негодувание.
— Господи! Не го вярвам! Никол трябва да е мъртва! Барон Саксън пише някакви небивалици! — ядосано бе възкликнал Едуард Маркъм, информиран от родителите си за тревожната вест. — Ако това е Никол, какво прави в Лондон? Трябваше да се представи тук, у дома! Трябва да е блъф! Не вярвам!
Писмото на Саймън бе възможно най-учтиво и възможно най-кратко. Мис Никол Ашфорд, тяхната племенница, в момента беше на визита на Кавендиш Скуеър. Върнала се е в Англия от Америка преди около две седмици. Може би семейство Маркъм биха желали да я посетят?
— Посещение, а? — грубо изрева Едуард. — Веднага ще накарам тази малка кучка да напусне това място! За кого се мисли лорд Саксън? Нали вие сте нейните настойници, а не той!
Едуард бе заживял с мисълта, че Никол е мъртва и бе само въпрос на време цялото й богатство да премине в негови ръце. Цялото семейство беше шокирано от тази новина. Не само това, бяха доста разтревожени и притеснени. Чичо й Уилям през тези пет години бе прибирал в собствения си джоб всички ренти от имотите и изобщо не си беше правил сметка, че някой ден можеше да се наложи да дава обяснения. Сега трябваше да влезе в действие първоначалният им план — да омъжат Никол за Едуард. Те започнаха приготовления за пътуването си до Лондон.
Саймън беше написал и двете писма със злобна радост и чакаше с възбуда резултатите на своя труд.
Робърт пристигна в Лондон на следващата сутрин и отиде в апартамента си да отдъхне. След като се събуди следобед, той се облече в обичайния си, небрежен стил за посещението в дома на баща си.
На четиридесет и три Робърт Саксън все още беше красив мъж. Все още беше много привлекателен за жените. Висок малко над шест фута, той имаше мускулесто и жилаво тяло. Черната му коса беше прошарена по слепоочията като тази на Саймън и също като Кристофър имаше мургав тен. Очите му имаха много странен цвят, нито зелен, нито жълт, устните му бяха тънки и прави, пълна противоположност на тези на Кристофър, но въпреки това Робърт беше много страстен мъж.
Докато Робърт се обличаше за визитата си, всички обитатели на Кавендиш Скуеър се бяха събрали за чай. Домакинята, лейди Дарби им наливаше от голям, сребърен чайник, а Никол в бледозелена, копринена рокля седеше до мисис Игълстоун на двойно канапе в стил Чипъндейл, тапицирано в розов брокат.
Саймън бе седнал от ляво на лейди Дарби, а Кристофър стоеше до стола му. Двамата мъже си говореха приятно, когато обявиха пристигането на Робърт.
Трите дами вдигнаха погледи, леко изненадани. Регина раздразнено си помисли какво ли пак искаше Робърт от Саймън и се прекръсти с надеждата да не стане някоя неприятна сцена.
След като първият пристъп на ярост бе преминал, Робърт бе успял да се овладее. Много добре умееше да прикрива неудоволствието си. Но се случи нещо, което изхвърли от главата му всички мисли за Кристофър.
Присъствието на Регина не го впечатли с нищо, тъй като тя често пребиваваше при Саймън. Но Саймън не бе споменал в писмото си за присъствието на мисис Игълстоун и Никол. Робърт беше тотално неподготвен за дъщерята на Анабел.
Би я разпознал навсякъде. Истина беше, мислеше си той, докато гладния му поглед бродеше по лицето й, че косата й не беше така яростно червена като на Анабел, но тъмната мед блестеше в самурените къдри и неоспоримо напомняше на майка й. Прилика имаше и във фината кожа с прасковен цвят, в извитите, тъмни вежди, в омайната извивка на устните й, в правилния, почти арогантен нос и стройното тяло с пълна гръд. Голямата разлика се криеше в цвета на очите. Те не бяха дълбоките, смарагдени езера на Анабел, но формата беше същата и Робърт изведнъж се изгуби в топазените дълбини.
Той с усилие откъсна погледа си и се съсредоточи върху мисис Игълстоун. Едва си я спомняше и докато Регина ги представяше, успя да се овладее.
Той отбеляза с хладна усмивка.
— Каква приятна изненада да ви видя отново, мисис Игълстоун. Надявам се да ви хареса престоя в Лондон.