Мисис Игълстоун измънка някакъв отговор, тъй като присъствието на Робърт винаги я бе сковавало. Поздравил мисис Игълстоун той отново имаше възможност да остави очите си да празнуват, спрели се на Никол. Неспособен да се въздържа и с това още повече разяряващ Кристофър, който внимателно ги наблюдаваше, Робърт задържа ръката й повече от необходимото, целувайки пръстите й.
Под настоятелния поглед на Робърт Никол не успя да се предпази от лека розова вълна, която заля бузите й, но с несигурна усмивка открито срещна погледа му. Робърт беше омагьосан и в този момент страстта му към Анабел се прехвърли върху Никол. Забрави всичко, освен момичето пред себе си и единствено сопнатия глас на Саймън го накара да се свести.
— Престани да изпробваш неоспоримия си чар върху гостенката ми и ела да поздравиш племенника си! — строго нареди Саймън.
Целта на посещението му бавно изплува в съзнанието на Робърт. Умело прикривайки яростта си, той се отправи към тях с язвителна усмивка.
— Извини ме! Но толкова рядко имаш гости, че се самозабравих. Здравей, Кристофър.
Омразата между двамата мъже беше явна. Наподобяваха могъщи хищници. Погледите им се сблъскаха като светкавици на фона на черно небе и въздухът около тях направо изпука от силата на тъмните емоции.
В момента, в който Туйкхъм бе обявил пристигането на Робърт, Кристофър се бе вкаменил. Но сега с безизразно лице и предизвикателно блеснали очи, той се поклони със заучена грация, прошепвайки сухо:
— Чичо, колко хубаво е да те видя след толкова години.
— Хубаво?
Усмихнат подигравателно Кристофър отвърна:
— Да! Нямаш представа колко горещо желаех срещата си с тебе.
Очите му се присвиха от тези двусмислени слова. Робърт сви рамене и каза с приятен тон:
— Колко приятно! Ще се погрижа да не останеш разочарован!
— Сигурен съм, че ще го направиш! Очаквам… ааа… да ти бъда в услуга! — обеща Кристофър с учтива заплаха в гласа.
Робърт настръхна, но преди да успее да отговори, Саймън ги прекъсна.
— Хъм! Е, момчето ми, изглежда си във форма. Въпреки това не очаквах да те видя до следващата седмица.
— Съмнявам се! — отвърна Робърт с мрачна усмивка. — Трябва да си знаел, че любопитството ми, свързано с пристигането на Кристофър веднага ще ме доведе тук. Не се случва всеки ден някой да възкръсва от мъртвите и да се завръща в наследственото имение.
От присъстващите в стаята единствено Кристофър долови враждебната нотка в гласа му.
По-късно Кристофър потърси дядо си, но старият хитрец беше изчезнал в клуба си.
Лежейки в леглото тази нощ, той отново и отново прехвърляше в ума си разговора с Робърт. Беше сигурен, че Робърт продължаваше да го мрази. Кристофър се мяташе и се измъчваше не само от старите спомени, но и от сцената, по време на която Никол се усмихваше на Робърт. Тази сцена го изваждаше от равновесие до такава степен, че не можеше да различи Никол от Анабел.
„О, господи! Аз съм луд — мислеше си с болка той. — Луд съм, че позволявам на миналото да разруши живота ми.“
Кристофър не беше единственият, който не можеше да заспи. Саймън беше много притеснен от конфронтацията между сина и внука си. Беше наясно, че зад учтивите им думи се крие нещо опасно. Но какво можеше да очаква? Нима смяташе, че Кристофър ще се хвърли на врата на Робърт? Подозираше, че Робърт има пръст във внезапното изчезване на Кристофър, но нямаше доказателства. И какво щеше да постигне, ако подозренията му се потвърдят? Щеше да разбере, че синът му е още по-черен, отколкото го смяташе? Щеше ли това да го направи щастлив?
Един баща не можеше да желае злото на поколението си, затова Саймън отхвърли тези мисли, успокоявайки се, че Кристофър се е върнал.
На другата сутрин Кристофър помоли дядо си да поговорят насаме. Саймън бе очаквал това, с готовност поведе внука си към кабинета. Затвори вратата и сърдито настоя:
— Какво има? Какво толкова те гризе, та дори не ме оставяш спокойно да закуся?
Понеже знаеше, че Саймън се беше нахранил половин час преди това, Кристофър не обърна внимание на оплакването му. Бързо и точно той обясни какви са намеренията му.
Саймън се вкамени от чутото и бавно повтори:
— Искаш да се преместиш? Да имаш собствен апартамент?
Точно това имаше предвид Кристофър. След тази тежка нощ той бе стигнал до това решение. И дума не можеше да става да остане при Саймън. Имаше си работа. Ако искаше да постигне нещо и да изпълни задачата си, се нуждаеше от свобода. Шпионите, мрачно бе решил той, работят най-добре в сянка. Но имаше още една причина за това му желание. Не искаше повече да вижда Робърт наведен като граблива птица над ръката на Никол. Това прекалено много му напомняше за Робърт и Анабел. Самата Никол против волята му присъстваше в сънищата му и близостта й предизвикваше копнеж. Не беше специалист в борбата с изкушенията и смяташе, че е по-добре да се отдалечи от изкусителката си. Беше направил всичко, което бе необходимо за завръщането й в Англия. Повече не носеше отговорност за нея. Каквото и да е имало между тях, беше минало. Беше мъртво.