Саймън го изненада, като каза безгрижно:
— Прави, каквото си щеш. Вече си голям и няма да се меся. Надявам се, че често ще се отбиваш?
— Можеш да бъдеш сигурен. Ако нямаш нищо против, ще отида да се консултирам с агента си за намирането на подходящо жилище.
— Нямам нищо против, въпреки че се съмнявам, че имаш нужда от такова. Благодарен съм ти, че поне ми оставяш младата Никол и Лети. Много се привързах към това дете. Благодаря на бога, че не се е метнала на майка си. Истинско удоволствие е да гледаш това сладко същество. Но Регина ще ни побърка с нейния бал и ти си прав, че бягаш. И аз щях да го направя, ако това не беше моят дом.
Като се разсмя на думите на дядо си, Кристофър подхвърли:
— Ела с мене, а?
— Не, няма да избягам от Регина.
Кристофър огледа възрастния мъж. Усети прилив на обич и изведнъж съжали за всички лъжи. Но нямаше връщане назад. Той каза весело:
— Е, ако ти стане много, знаеш, че вратата ми е отворена за теб. А сега ми кажи защо писа на Робърт, без да ме уведомиш?
Саймън малко се притесни, но изрева:
— Това си е моя работа, млади хулиганино.
Кристофър помълча малко и после попита:
— Случайно да си писал на някой друг, без да сметнеш за необходимо да ми кажеш? Може би на Маркъм? — измърка той.
Саймън отговори гузно:
— Всъщност, да! Да писах им!
— И не си помисли, че би ме интересувало? Че бих искал да съм подготвен? — сряза го Кристофър с блеснали от възмущение очи.
— Аз съм подготвен! — изрева Саймън. — И аз съм единственият, който трябва да бъде! — И тъй като Кристофър продължаваше да го гледа намръщено, Саймън каза с по-спокоен тон: — Няма причина да притесняваме дамите. Те само ще се тревожат и нищо няма да могат да направят. Когато пристигнат Маркъм и палето му, аз ще се погрижа за тях. Ще видиш дали няма да го направя!
Кристофър забеляза причинения от вълнението блясък в очите на Саймън и омекна.
— Това ти доставя удоволствие! — обвини го Кристофър, готов да се разсмее.
Гледайки намръщено внука си, Саймън отговори след секунда:
— Може би — призна той. После с лице на истински двуличник каза тъжно: — Толкова малко удоволствия има човек на моята възраст, а ти ми ги отказваш.
Този път Кристофър се разсмя.
— О, не, дядо! Имаш благословията ми да се забавляваш, особено, когато това е свързано със семейство Маркъм.
Нямащи представа, че на тях се гледа с присмех, семейство Маркъм се подготвяха за появата си на Кавендиш Скуеър. За голямо учудване, след пристигането им в Лондон, Едуард изведнъж реши, че няма да придружи родителите си до дома на лорд Саксън. Много по-хитър от Уилям и Агата, той правилно бе преценил, че лорд Саксън нямаше намерение да остави Никол в ръцете им. Представи си и възможната конфронтация — Лорд Саксън хладен и арогантен, а баща му беснеещ, докато майка му сигурно щеше да изпадне в поредната истерия. Не, каза си той, като потръпна, нямаше да отиде с тях.
Щеше да остави родителите си да свършат черната работа, да обиждат и заплашват, а той щеше да се направи на загрижен братовчед и да подмами Никол.
Уилям и Агата не бяха особено притеснени от нацупената му физиономия. В петък сутринта Уилям и Агата отидоха в елегантната къща на Кавендиш Скуеър. Бяха посрещнати от изключително високомерния Туйхъм. Саймън го бе инструктирал да си вири носа, колкото си иска, така че той ги огледа с пренебрежение от горе до долу и каза надменно:
— Ако изчакате, ще проверя дали господарят приема тази сутрин.
Той ги остави прави в преддверието и с високо вдигната глава тръгна по коридора. Като намери Саймън сам в столовата той му каза със заговорнически блясък в очите:
— Пристигнаха, сър! Оставих ги да чакат в преддверието.
— Ха! — изсумтя Саймън със задоволство и в очите му блесна готовност за битка. Той замислено огледа Туикъм. — Мислиш ли, че можем да ги оставим да чакат повече от тридесет минути?
Много доволен от факта, че господарят му беше така жизнен, както не беше го виждал от години Туикъм позволи на педантично строгото си изражение да се поотпусне…
— Да, сър, мисля, че около тридесет минути ще са достатъчни. Джентълменът вече е някак нетърпелив. До тогава хубавичко ще побеснее!