Потривайки ръце от радост, Саймън отбеляза:
— Знам, Туикъм, много ще се забавлявам! По дяволите, много се радвам, че внукът ми си дойде у дома! Не съм спортувал така от години!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Докато семейство Маркъм чакаше в преддверието с нарастващо раздразнение, Саймън седеше в едно кресло и се наслаждаваше на мислите за предстоящата среща. Туикъм се мотаеше из кабинета, мислейки си за щастието, предизвикано от завръщането на младия господар.
Горе, в тоалетната си стая Регина си мислеше същото. Завръщането на Кристофър беше направило чудо с брат й. Беше много благодарна, че Кристофър беше срещнал Лети.
Докато самата Регина предпочиташе да не се омъжва повторно, просто не понасяше мисълта един мъж да стои без съпруга. Дълги години се беше опитвала да подмами овдовелия си брат да се ожени, но той упорито отказваше. Когато почина полковник Игълстоун Регина просто засия от щастие. Надяваше се, че след необходимия траурен период Лети и Саймън ще се оженят. Но тогава тя изчезна и надеждите й рухнаха. Но сега всичко щеше да бъде наред. Щеше да се погрижи за това.
В момента липсата на съпруга при Кристофър не я тревожеше особено. Трябваше първо да ожени Саймън. Реши, че след като брат й бъде задомен, ще се погрижи и за Кристофър. И тъй като много бе обикнала Никол, съвсем логично бе да заключи, че тя щеше да бъде най-подходящата съпруга за Кристофър.
Никол, седнала в стаята си в много понижено настроение се взираше с празен поглед в пространството. Малко преди това бе позволила на Майо да я облече и когато мисис Игълстоун беше дошла да я покани да отидат до библиотеката, тя бе отказала. Дори новината, че Кристофър щеше да ги придружава не я накара да тръгне.
Малко разтревожено мисис Игълстоун уведоми Кристофър за отказа й, но той само сви рамене и двамата се отправиха към библиотеката.
Тъй като повече не можеше да понася самотата си тя тръгна към стълбището. Щеше да потърси Регина.
Никол, дълбоко замислена, беше стигнала до средата на стълбището, когато забеляза стоящите долу мъж и жена. Тя се спря изненадана. Не беше в стила на Туикъм да остави някого да стои. Тя огледа чакащата двойка с нараснало любопитство. Изведнъж ги позна.
Тя ахна от изненада и при този звук Уилям и Агата, които ядно си шепнеха, вдигнаха погледи.
На тях им отне повече време, за да осъзнаят, че високата, красива млада жена, облечена в стилна рокля от френска батиста в лавандулов цвят беше племенницата им. От нея се излъчваше грация и елегантност и това ги накара да замлъкнат. В този момент Никол разбра, че петте години не ги бяха променили. Агата беше още по-дебела, с още по-изрусена коса и отново бе облечена в неподходяща за нея рокля. Лицето на Уилям беше още по-червено, косата му оредяла, а коремът му още по-голям.
Като зяпаше елегантната млада жена на стълбището Уилям направо побесня. Той осъзна, че няма да е така лесно да я накарат да им се подчинява. Тя очевидно вече не беше дете и нямаше да позволи да правят с нея каквото си поискат. Мисълта, че щеше да се наложи проверка на състоянието на имотите и парите й, направо го влуди. В този пристъп на ярост той изпсува и се втурна по стълбите.
Сграбчил с все сила ръката на Никол, той се опита да я смъкне надолу по стълбите.
— Ти ще дойдеш с мене, мис! Веднага! Как си позволи да избягаш и да ни направиш за смях! Неблагодарно змийче! Обещавам ти, че ще съжаляваш за всичко. Тръгвай!
След като премина първоначалното й учудване, Никол побесня и като извиваше китката си в ръката му, се опита да се освободи. Изведнъж забравила всички предписания за добро държание, наливани в главата й от мисис Игълстоун, тя изсъска:
— Пусни ме, гаден червей, или ще ти насиня зъркелите!
Смаян от факта, че подобни думи излизат от устата на образец на благовъзпитана, млада дама, Уилям отпусна хватката си и Никол, без да се помайва му залепи един плесник и здраво го ритна в пищяла.
Уилям изрева от ярост и болка, сграбчи я за раменете и брутално я разтърси.
— Защо го направи, малка кучка? Ще те…
Саймън току-що беше махнал с ръка на Туикъм да ги доведе в кабинета му, когато яростния възглас на Уилям завибрира из въздуха.
Звукът подтикна Саймън към действие. Като се движеше с бързината на човек на половината на годините му, той отстрани безмълвния Туикъм и бързо закрачи по коридора. Като видя, че Никол се бори с човек, когото смяташе за най-долен червей, буйният му нрав експлодира.
— Как смееш! Пусни я веднага, мошенико! — изрева той с разтреперан от гняв глас. Очите му хвърляха златни искри, докато напредваше по коридора. — Как се осмеляваш! — прогърмя отново гласът му, разнасяйки се из цялата къща. Това накара слугите да притичат, а също и Регина.