Регина спря на горната площадка на стълбището и с един поглед схвана положението. Знаеше, че брат й не понася намеса и затова задържа езика зад зъбите си.
Уилям, разбрал, че е преминал всякакви граници, успя да изфабрикува мазна усмивка, докато Агата бързо изпадна в истерия. Тя стоеше по средата на фоайето и бръщолевеше извинения.
Ако Уилям беше по-умен и се бе опитал да се концентрира върху извиненията, които дължеше на Саймън, сцената можеше да има по-различен край. Но той направи фатална грешка. Потупа я по рамото и измрънка:
— Стига де, стига, нещата не стоят така, както изглеждат. Малката Никол и аз просто имахме дребно недоразумение, нали така, скъпа?
Никол, все още разгневена и истински ужасена от случилото се, беше готова да заглади нещата, като се съгласи с него, но Уилям стисна заплашително рамото й и я подкани:
— Нали така, скъпа?
Тя с отвращение тръсна рамо, за да се освободи от ръката му и произнесе ясно със студен тон:
— Моля, освободете рамото ми незабавно! Не, не сме имали дребно недоразумение! Ти ме нападна и се опитваше да ме принудиш да тръгна с вас!
Събралите се наоколо възкликнаха в хор, а Саймън, едва сдържащ яда си се насочи с решителни крачки към стълбите. Стъпил с един крак на първото стъпало, той заяви с опасен тон:
— Незабавно напуснете дома ми и никога повече не се появявайте тук! Ако сте толкова неразумни, та да го сторите, ще накарам да ви пребият пред вратата ми като побеснели кучета, каквито сте всъщност.
Побеснял от неприкритото презрение на Саймън, Уилям се нахвърли върху Никол:
— Цялата вина е твоя, малка скитнице! Но твоят настойник съм аз и ти ще дойдеш с мене! А вие се самозабравяте, милорд. Никол е моя племенница и аз съм законният й настойник. Нямате право да ме спирате да я преместя от тази къща!
Уилям продължи да усложнява и без това тежкото си положение. Още веднъж сграбчи ръката на Никол и каза през зъби:
— Тръгвай! Нещата ти могат да бъдат изпратени по-късно.
Като знаеше, че Саймън не би могъл да направи нищо, за да й помогне, ако тя не направи първата стъпка, Никол започна да мисли бързо. Саймън нямаше да позволи да я отведат против волята й, но нищо не можеше да направи, ако тя самата не се противопоставеше. Тя се изправи гордо и тихо каза:
— Нямам намерение да ходя където и да било с вас. — После бързо се дръпна, обърна се и се изкачи с две стъпала по-нагоре. Уилям изгуби контрол над себе си и пред очите на всички, грубо я обърна към себе си и я удари с все сила по бузата, крещейки:
— Сега ще се погрижим за това, мис! След като се заема с теб, ще научиш кой е господарят ти!
Колкото и да се беше опитвала да се въздържа, това я изкара от релси. С пламнала от шамара буза и изпълнен с гняв глас, тя изсъска:
— Защо го направи, тлъста жабо! — Тя отвърна на насилието му с изненадващо силен юмрук в лицето му.
Уилям се залюля и Никол, решила, че и така е прекалила, заби едно дясно круше в стомаха му.
Всичко стана толкова бързо, че наблюдателите се стъписаха за момент от изумление. Регина, на която й бяха дотегнали истериите на Агата, решително заслиза по стълбите. Саймън, вдигнал бастуна си се спусна към Уилям и му нанесе няколко доста солидни удара по раменете.
Допълнителната атака напълно го извади от равновесие. Бълващ псувни и простотии, той много неграциозно се затъркаля надолу по стъпалата и се приземи в краката на жена си.
— Ха! — доволно изръмжа Саймън с блеснали от възбуда очи.
Никол го погледна и неочакваното му намигване едва не я накара да избухне в смях. Тя бързо погледна настрани, за да не се разсмее на факта, че Саймън беше така доволен от обединените им усилия. Видя как Регина се носеше покрай бълващия змии и гущери Уилям, за да грабне една ваза с рози и сръчно да изхвърли съдържанието й в лицето на Агата.
Шокът от водата, която продължаваше да се стича по носа й я накара да онемее и дори Уилям замлъкна. Във фоайето на Кавендиш Скуеър се възцари тишина.
Тогава находчивата Регина каза спокойно:
— Туикъм, погрижете се тези посетители да бъдат отстранени, веднага! — Поглеждайки уж строго, но с весело пламъче в очите, към двамата виновници, все още стоящи на стълбите, тя изкомандва: — Никол, върви в стаята си! Ще обсъдим това по-късно. Саймън, уверена съм, че ти също трябва да се оттеглиш. Припомни си какво каза докторът. Вълненията са вредни за здравето ти.
Схванал идеята й, Саймън измърмори:
— Да, да, абсолютно права си.
Той и Никол бързо се изнесоха нагоре по стълбите и се скриха от погледите.