— Така мисля — отговори неуверено Никол.
— Точно така е — сухо каза Саймън. — Уилям Маркъм е един фермер. Собственото му състояние би осигурило на семейството му нормално съществуване, нищо повече. Бащата на Никол беше богат човек. Той би могъл да купи и продаде дузина пъти някой като Маркъм, без дори да го забележи. Както виждам, всичко, което трябва да правим е да ги изчакаме. Никол ще стане пълнолетна след по-малко от три години и, ако преди това се омъжи ще сложи ръка на състоянието си дори по-рано.
— Но аз не мога да ви вися на главата три години — възкликна Никол, почувствала, че Саймън е направил вече достатъчно за нея.
— Защо не? — изръмжа Саймън. — Не виждам нищо лошо в това. Вие с Летиция оставате при мене и няма да търпя възражения. Знаете, че няма да ме разорите.
Саймън говореше на Никол ту на ти, ту на вие, но в последно време предпочиташе по-близката форма на обръщение, тъй като много харесваше девойката.
— Не мога да ви позволя да направите такова нещо. Сигурно има по-прост начин.
— Ти ли не можеш да ми позволиш? — разярено избълва Саймън. — Я ме чуй, госпожичке, или ми го позволяваш или отиваш при чичо си. Избирай!
Никол се изчерви. Буйният й темперамент напираше да се прояви. Тя каза сковано:
— Знаете, че изобщо не може да става въпрос за избор! Но настоявам да си водите точно сметка какво харчите за нас и когато богатството ми отново бъде в ръцете ми, ще ви се издължа до пени. — Отново забравила, че младите дами от висшето общество едва ли държат такъв език, тя ядосано скочи на крака и излезе от стаята.
Регина и Саймън мълчаливо се спогледаха. Накрая Саймън тъжно се усмихна:
— Тази млада кобилка има дух! Не беше нужно да бъда толкова рязък, а?
— Точно така! — отговори направо Регина. — Саймън, ти наистина ме тревожиш понякога. Няма нужда да бъдеш толкова нетактичен.
Моментното му разкаяние веднага изчезна и Саймън сгълча сестра си:
— Ба! Я недей да започваш прочутите си скандали. Тази сутрин беше достатъчно драматична.
— Съгласна съм — каза тя и стана на крака. — Не се бави много с посещението на съдията Уайт.
— Ще отида още този следобед. Доволна ли си?
Регина си позволи една усмивка и напусна стаята. Но докато се изкачваше по стълбите усмивката й се стопи. Ситуацията беше неприятна. Ако Маркъмови изискаха Никол по законен път, не се и съмняваше, че животът й щеше да бъде нещастен. И тя предполагаше, че са заграбили доста от парите й. Ако наистина имаха малко мозък в главите щяха да мълчат. Цяло нещастие беше, че още три години трябваше да чакат до пълнолетието на Никол… освен ако Никол не се омъжеше.
Регина изведнъж спря с много доволно изражение на лицето. Да. Ето решението! Имаше и жених. Цялата история щеше да има много приятен завършек.
След около час тя се отби в стаята на Никол, но Майо я информира, че момичето е слязло в оранжерията. Наблюдавайки замислено камериерката й, тя попита:
— Как е тя?
Майо се поколеба и после призна:
— Бузата й ще бъде подута няколко дни, където я е ударило онова чудовище. Не каза нищо за това.
Намръщена Регина излезе от стаята. Решила да остави Никол сама известно време, тя се упъти към утринния салон. Но преди да е имала възможността да се замисли много дълбоко или да се отегчи Кристофър и мисис Игълстоун се завърнаха.
Мисис Игълстоун беше зачервила бузи от ентусиазъм, тъй като бе попаднала на няколко редки книги. Тя разпалено започна да обяснява на Регина за съвременните автори, чиито живот познаваше. От своя страна Регина сподели доста клюки, касаещи същите млади творци. Кристофър, установил, че двете можеха да си седят и да бръщолевят дълго време се усмихна и каза:
— Дами, бихте ли ме извинили? Имам среща с агента си, който ми търси жилище.
Мисис Игълстоун се усмихна и му благодари за приятните часове, готова да го освободи, но Регина каза:
— Първо искам да си разменим няколко думи, Кристофър. Летиция, моля те да ни извиниш за момент.
Озадачена, но решила, че Регина имаше какво да каже на внука си насаме, мисис Игълстоун се извини.
Настъпи неловко мълчание. Накрая, изцяло на щрек, Кристофър попита:
— Е, какво има?
Регина се поколеба. Знаеше, че би трябвало Саймън да му разкаже за събитията от тази сутрин, но тя сама искаше да види как Кристофър ще реагира на поведението на Маркъм и плесницата. Разказа му всичко от игла до конец. Реакцията му беше такава, че по-добре да не си беше хабила думите. Единственото, което забеляза беше едно мускулче, което затрепка върху дясната му буза и особен блясък, светнал за секунда в очите му. Регина се беше надявала на много повече. Когато спря да говори, той само каза провлечено: