— И къде е сега Никол?
Вбесена от липсата му на чувства Регина мислеше да не му казва, но после му заяви троснато:
— Сигурна съм, че е в оранжерията.
При този тон Кристофър повдигна едната си вежда и добави още към разочарованието й, казвайки с безизразен глас:
— Е, щом Никол се чувства достатъчно добре, за да излезе от стаята си, значи не е толкова притеснена от визитата на семейство Маркъм. — После добави с вбесяващо подигравателна усмивка: — И, ако добре познавам Никол, вероятно добре се е забавлявала. А сега би ли ме извинила?
Регина го изгледа кръвнишки, като изгаряше от желание да може да прочете мислите му. Но не можеше и затова се успокои с дребните признаци на заинтересованост, които бе забелязала.
След като напусна стаята, незаинтересованото изражение на Кристофър моментално изчезна. Лицето му изведнъж стана сурово и безмилостно. Като изкачваше стъпалата по две наведнъж, той бързо стигна до стаята си. С помощта на Хигинс бързо се преоблече, като обу кожени бричове и ботуши за езда. Отне му само секунда и устремен към вратата, нареди с твърд глас:
— Открий къде са отседнали семейство Маркъм. Веднага, след като видя Никол ще им направя визита!
Оранжерията се намираше в задната част на къщата и беше гордостта на главния градинар на лорд Саксън. Целият покрив беше от стъкло, а изобилието от зеленина и редки растения омайваше очите и сетивата. В един от ъглите на огромното помещение имаше езерце с декоративни рибки, около което изкусно бяха подредени каменни пейки.
Кристофър я намери седнала на една от тях. Тя не усети приближаването му и той се спря да я погледа. Очевидно бе погълната от оранжевите и златисти рибки, които се гмуркаха в синята вода. Косата й беше разпусната и понеже се беше навела, част от лицето й беше скрито.
Той тихо произнесе името й и тя подскочи от изненада. Очите й се впиха в неговите и веднага разбра, че бе уведомен за сутрешното събитие. Не можеше да разбере как е приел нещата. Изражението на лицето му беше доста добре контролирано. Кристофър перфектно се владееше във всяка ситуация, помисли си тя с горчивина. Нищо не можеше да го накара да покаже чувствата си, дяволите да го вземат!
Тя го поздрави хладно, като собствените й чувства бяха под строг контрол. Трябваше й още една сцена, помисли си тя, за да хукне крещейки към някоя лудница.
Но Кристофър нямаше намерение да прави сцени. Очите му внимателно разглеждаха вдигнатото й лице. Без да коментира, той забеляза побледнялото й лице и стиснатите, обикновено така нежно извити устни. После протегна ръка, бавно повдигна брадичката й и се втренчи в зачервената й, перфектно изваяна буза. Ръката му докосна удареното място невероятно нежно и когато тя потръпна очите му гневно засвяткаха. Но Никол не можа да понесе нито тишината, нито докосването му. Беше прекалено обсебена от собствените си чувства, за да забележи неговите. Тя отблъсна ръката му, заявявайки ядосано:
— Тази сутрин вече бях малтретирана. Да нямаш намерение да я подкараш в същия стил?
Лицето на Кристофър не промени изражението си, освен че стана по-сурово. Никол отново изпита познатото негодуване срещу способността му да се владее. Той й каза хладно:
— Не си спомням някога да съм те малтретирал, Ник. Заслужаваш да ти издърпам ушите за злобните ти думи.
— Направи го, де! Удрял си ме, защо и Уилям да не го направи.
— Не си спомням да съм те удрял толкова силно, че да ти посинее лицето.
— Не, не си, но вместо това ме прелъсти.
Мускулчето отново заигра на бузата му и Никол се зарадва, че е успяла да му влезе под кожата. Но радостта й беше кратка, тъй като Кристофър продължи спокойно.
— Да, направих го. Но мисля, че много повече съжалявам от самата тебе. Как можех да знам, че си само една малка непослушница, избягала от къщи, а не любовница на Алън? Направих това, което би направил всеки друг мъж на мое място. И — добави той с жестокост, тъй като собственият му темперамент вече се отвързваше, — май си спомням, че ти хареса!
Никол побледня и без да мисли скочи и удари Кристофър с всичка сила през устата.
Той инстинктивно затвори очи и отстъпи назад от изненада — изненада и яд. Когато отвори очи след секунда, гневът му беше много явен.
Никол смело очакваше реакцията му, мразейки себе си и него, че я принуждава да изпада в такива състояния. Кристофър дълго я гледа с лека усмивка на уста. Накрая каза:
— Нищо чудно, че чичо ти те е ударил. Ако си се държала с него, както се държиш с мен, мисля, че трябва да му поднеса поздравленията не покана за дуел!