Никол разтревожено го огледа. Беше добре запозната с действията му, за да знае, че независимо от незаинтересования му вид, вътрешно беше бесен и нямаше да й се размине за този влудяващ удар.
— Какво имаш предвид? — попита тя, мръщейки се.
Той отговори тихо:
— Нали не смяташ, че на Уилям ще му се размине едва ли не само с едно нахокване от страна на дядо ми?
С пресъхнали уста от скрития смисъл на думите му, тя прошепна с широко отворени очи:
— Няма да го предизвикаш на дуел, нали?
Устните на Кристофър се усмихваха, но очите му останаха студени. Тя прочете отговора там. Мигновено забравила за собствените им разпри, тя умолително постави ръка на рамото му и каза едва чуто:
— О, Кристофър, недей! Той е опасен човек и няма да се срещне с тебе, преди да си осигури победата. Ще те убие! Това беше само удар — не смъртна обида. Остави го!
Кристофър махна ръката й.
— Мисля, че аз решавам дали е било смъртна обида или не.
— О, но…
С потъмняло от ярост лице, изгубил вече контрол, Кристофър прекъсна протеста й, като я сграбчи за раменете и каза през зъби:
— Млъкни, Ник! Ти може и да си склонна да забравиш за деянията му, но аз не съм! Докато си под моя протекция никой няма да те удря! Аз може и да го направя, ако ме предизвикаш, но тази гадина не може да си го позволи!
Тя объркано гледаше ядосаното му лице и отчаяно желаеше да можеше да го разбере. Тя не можеше да направи нищо, за да овладее страха, който изпитваше за него и тихо каза:
— Внимавай, Кристофър.
Ръцете му болезнено я стиснаха и той каза:
— Нима си загрижена за мене? Трудно ми е да го повярвам!
Ядът й отново се върна и се опита да се измъкне от ръцете му.
— Ти си абсолютен звяр! Пусни ме!
— О, не, скъпа моя! Дължа ти нещо за показаните преди минута лоши обноски. — В гласа му се промъкна нотка на забавление, докато гледаше ядосаното й лице.
Никол замръзна, но упорито вирна брадичка.
— Хайде, удари ме! Очевидно има много малко разлика между тебе и чичо ми! — процеди през зъби тя.
— О, има, лисичке моя — нежно обеща той. — Огромна разлика. — И дръпвайки я към себе си, устата му улови нейната, за да я накаже с целувка.
Никол се бореше като луда да потисне лудия изблик на удоволствие, преминало през цялото й тяло. Въпреки че знаеше, че я целува с цел да я нарани, тя цялата се разтопи в ръцете му. Тялото на Кристофър незабавно отвърна на нежното й предаване. Докато телата им се вкопчваха едно в друго, ръката му омайващо се спусна по гърба й, по бедрата й, притискаше я още по-плътно, ако това бе възможно. Тъпата болка от страст в слабините й стана почти непоносима, когато езикът му заопипва и пробва сладкото вино на устата й. Тя знаеше, че ако той я желаеше, нямаше да го спре.
Той вдигна глава и от желанието, което гореше в очите му, Никол разбра, че той изпитваше същите луди, безумни чувства. Някъде дълбоко в мозъка на Кристофър едно предупреждение не преставаше да тръби. Предупреждение, че можеха да бъдат открити всеки момент. Но той беше преминал точката, откъдето можеше да се върне назад. Със стон притисна Никол, без да го интересува, дори и самият крал да ги видеше. Устата му намери нейната с плашеща настойчивост и изгубили всякаква ясна мисъл, те бавно се свлякоха до тихото езерце.
Никол само измърмори нещо, когато той вдигна роклята й и отстрани дантеленото бельо. Той напипа като слепец деликатния триъгълник и при докосването му всяка капка разум напусна и двамата, като остана само нуждата да се съединят.
Той я взе бързо. Мъжеството му, влязло в приветстващата го плът заля Никол с удоволствие и изпълни силното й желание. Телата им се задвижиха с чувствен ритъм, всяко устремено да посрещне тласъка или да се тласне към другото. Нямаха представа от нищо друго, освен от изгарящия пламък на страстта, който ги поглъщаше. Имаше и изключително удоволствие и горчиво терзание в това, водено от безумието желание, което гореше в тях. Нито един от двамата не беше склонен да признае, че корените му се криеха в нещо по-дълбоко, по-фино и по-трайно от животинската похот.
В този момент за Кристофър съществуваше само нежното, извиващо се тяло под неговото, а за нея — единствено силните мускули, които я притискаха. Когато я заля изключителното удоволствие, стонът й от екстаза беше приглушен от жадната уста на Кристофър. Потънала в доволство, тя лежеше неподвижно, изпълнена от странна нежност, когато желанието на Кристофър експлодира. Те останаха така дълго време, вкопчени един в друг. Устните им не преставаха да се докосват.
Най-накрая Кристофър се повдигна малко и дълго се вглежда в лицето й. Притеснен и несигурен, той каза: