Кристофър спря насред стаята, като не правеше никакви опити да прикрие презрението си. Поинтересува се с нетърпящ възражение тон:
— Вие ли сте посетили дядо ми тази сутрин?
— Е, да — започна да се оправдава Уилям. — Да, направих го — каза той по-твърдо. — И ще ви кажа, млади човече, че с мен не се отнесоха кавалерски! Мис Ашфорд е моя повереница и дядо ви, дори и да е лорд, няма право да се меси.
— Дори и когато я удряте? — попита Кристофър с кадифен глас.
Уилям нервно преглътна.
— Тя беше дръзка и като неин настойник — той взе да бушува, — като неин законен настойник имам права да я обуздавам! Тя беше безочлива, сър!
Почти небрежно Кристофър премести в другата си ръка камшика за езда, без да отклонява поглед от все повече зачервяващото се лице на Уилям.
— Грешите — заяви той с равен глас. — Никол Ашфорд повече не е ваша грижа. Не е била, откакто е избягала от тиранията ви преди пет години.
Уилям се вкамени от яд, но Кристофър не му обърна внимание.
— Ще ви дам безплатен съвет, мистър Маркъм. Ако бях на ваше място, щях да забравя Никол Ашфорд и да се върна във фермата си. Дядо ми добре ще се погрижи за нея. И, разбира се, ако не последвате съвета ми — той направи пауза с неприятна усмивка на устните, — боя се, че ще се нагърбим с неприятното задължение да изискаме проверка на състоянието на имотите и парите й по време на вашето настойничество.
Уилям едва не припадна от бяс.
— Как смеете да ме заплашвате! Ще накарам да ви изхвърлят от този хотел и щом се видя с адвоката си, ще откриете, че не е било много мъдро да обиждате невинен човек.
— Невинен ли? — подигра се Кристофър. — Аз едва ли мисля така. И съм сигурен, че ще можем да докажем обратното.
Знаейки много добре, че не би могъл да издържи на каквато и да е проверка, Уилям запротестира:
— Вижте, нека обсъдим това!
Кристофър сухо промърмори:
— Но аз си мислех, че правим точно това.
— Да, да. Само седнете и да видим дали няма да можем да се споразумеем.
— Приема се само един вариант. Вие и съпругата ви се оттегляте във фермата си и забравяте за Никол Ашфорд. Също така — продължи твърдо Кристофър, — прехвърляте на дядо ми контрола върху имотите й. Ако не го направите — изръмжа той заплашително, — много ще съжалявате, обещавам ви.
С потъмняло от яд лице Уилям се съгласи.
— Разбирам. — Разяждаше го ярост, но нищо не можеше да направи. Не можеше да си позволи да проверят сметките. По добре беше да вземе каквото може от парите на Никол и да бяга. Не можеше да победи фамилията Саксън.
— Чудесно! — рязко заяви Кристофър. Завъртя се на пети и после, като че ли се беше сетил за нещо, бавно се обърна с лице към Маркъм. — О, да, още едно нещо. — Той удари Уилям по бузата с камшика си за езда. С очи, превърнати в златни цепнатини изсъска през зъби: — Никога не посягайте на Никол Ашфорд! Следващия път ще Ви убия!
Смаян, Уилям остана безмълвно да наблюдава Кристофър, който се поклони учтиво, след което излезе от стаята. Като остана сам в стаята той сви гневно юмруци и изпита желание да изпотроши всичко наоколо. После се успокои с мисълта, че му се е разминало доста леко. Не можеше да си представи, какво щеше да стори, ако младият Саксън го бе предизвикал на дуел. Уилям се втурна в стаята на Агата и й нареди да опакова багажа. Връщаха се в провинцията, веднага щом Едуард пристигнеше.
Но Едуард, след като беше уведомен за случилото се, само погледна отегчено баща си и каза с ленив глас:
— Много добре. Ти и майка ми заминавайте на село.
С пулсираща върху лицето му следа от камшика, Уилям изръмжа:
— А ти?
— О, аз възнамерявам да се оженя за наследницата.
Уилям изсумтя:
— Дано да ти хареса. Тя е истинска дива котка! Ще направи живота ти ад и те предупреждавам, че може да не си струва да го правиш, дори и заради цялото това богатство.
Едуард гледаше баща си с празен поглед.
— Може би, но се съмнявам че скъпата ми булка ще преживее медения месец!
Като се вгледа внимателно в прозрачносините очи на сина си, Уилям потръпна. Имаше нещо в Едуард, което от време на време го плашеше и той побърза да измърмори:
— Прави каквото намериш за добре. Но помни, от тук нататък фамилията Саксън ще контролира богатството й. Ние с майка ти заминаваме утре за фермата.
Синът му небрежно му махна с ръка.
— Довиждане.
Останал сам, Едуард отново обсъди следващата си стъпка. Трябваше да си намери по-подходящо жилище, но за това щеше да се погрижи прислугата. В момента най-важна беше Никол Ашфорд.