Не искаше да чака да отмине неприятното впечатление, оставено у нея от родителите му. Беше жизнено необходимо да я види, преди да бъде представена в обществото. На една наследница никога не й липсваха обожатели и Едуард не беше сляп за този факт.
Той изобщо не смяташе Кристофър за заплаха. Според Едуард, ако младият Саксън бе имал претенции към наследницата, щеше да я компрометира и да се ожени за нея, преди да я доведе в Англия. Това, че беше нападнал баща му изобщо не го вълнуваше, нито пък изпитваше желание за отмъщение. Беше бесен от поведението на родителите си, които бяха объркали всичко.
След като размишлява няколко часа, той реши още на сутринта да се представи на Никол. Щеше да се прави на шокиран и ужасен от случилото се. Той застана пред огледалото и изпробва различни изражения на лицето. Точно така! Отлично! Това придаваше на профила му едно мъжко безпокойство, което така впечатляваше дамите!
На другата сутрин отиде да се сбогува с родителите си. Веднага щом каретата им потегли, той се упъти към дома на лорд Саксън, без дори да допусне възможността да не бъде приет.
Туикъм прочете визитката му с нещо като учудване. Никой не можеше да отрече, че този млад Адонис по нищо не приличаше на по-стария клон на фамилията. Едуард бе въведен в малък салон, намиращ се точно до преддверието.
Той кимна с приятна усмивка на влезлия Саксън в стаята.
— Защо искате да видите мис Ашфорд? — агресивно изрева той.
Едуард придоби най-благородното си изражение.
— О, прося извинение, сър, но ако не е много неудобно горя от желание да видя братовчедка си. Трябва да се извиня за действията на родителите си. Току-що пристигнах в Лондон и съжалявам, че не бях тук да предотвратя тази ужасна сцена. Много искрено се надявам братовчедка ми да не обвинява мене.
Саймън, почувствал се неловко, огледа младия мъж пред себе си. Думите на Туикъм се бяха оказали верни. Едуард наистина изглеждаше добре. Независимо, че самият Саймън не одобряваше такава женствена красота у един мъж, му се стори, че младежът беше искрен. А и той беше братовчед на Никол.
— Тя не ви обвинява, но не можете да се сърдите, ако не изгаря от желание да Ви види.
Едуард си придаде засрамен вид.
— Разбирам. Можете да й предадете, че съм убедил родителите си да се върнат в провинцията. И те, както и аз, сме дълбоко разтревожени от случилото се.
— Така и трябва да бъде! — изсумтя Саймън. И тъй като Кристофър още не бе уведомил никого какво се бе случило между него и Уилям, Саймън беше разположен към младия мъж, убедил родителите си да напуснат бойното поле. Той още веднъж огледа внимателно Едуард и като реши, че Никол може и да се зарадва на срещата, нареди:
— Елате с мен, в такъв случай. Братовчедка ви е в утринния салон с лейди Дарби, моята сестра и мисис Игълстоун.
Малко по-късно Едуард пусна в действие целия си чар. Той се поклони с дълбоко уважение на лейди Дарби и мисис Игълстоун, като каза на последната:
— Какво щастие, че братовчедка ми е била с вас, мадам. Не знам как да Ви благодаря, че я върнахте невредима в Англия. Трябва да добавя, че и вие много ни липсвахте.
Мисис Игълстоун, въпреки че не си спомняше той някога да е бил любезен с нея, бе склонна да се остави да я ласкае, заради перфектните му обноски. Регина също се остави да бъде заблудена от приятната му външност.
Само Никол го огледа със съмнение, когато накрая той се обърна към нея.
Тя стоеше до един отворен прозорец и слънцето блестеше в косите й, подпалвайки тъмните къдри. Облечена в бледожълта, муселинена рокля, която нежно подчертаваше гръдта, преди да се спусне грациозно надолу, тя приличаше на млада богиня.
Нищо чудно нямаше, че Едуард бе пленен. Не само от издължените форми на стройното тяло, но и от призрачната красота на лицето й.
— Никол? — попита колебливо той.
Никол се развесели от явното му учудване и превъзходните й, бели зъби блеснаха, когато се усмихна.
— Да, братовчеде, това съм аз.
Едуард, на когото веднага му хрумна, че женитбата с братовчедка му можеше и да не се окаже така неприятна, се усмихна с удоволствие:
— Просто не мога да повярвам! Знам, че е невъзпитано, но, братовчедке, вие сте се променила до неузнаваемост! — каза той и се засмя.
— Надявам се, че виждате промяната в добра светлина!
— О, да! — въздъхна напълно искрено Едуард. С готовност би признал, че Никол бе красива. Също така би признал, че много мъже биха били щастливи да се оженят за нея, независимо от парите й.
През последвалия един час, той упражни неоспоримия си чар не само върху братовчедка си, но и върху лорд Саксън и лейди Дарби. Той си тръгна много доволен с една от позлатените покани за бала на Никол.
По-възрастните дами на Кавендиш Скуер бяха направо смаяни от външния вид на Едуард.
— Наистина — извика ядосано Регина, веднага щом останаха сами, — Саймън трябваше да има повече мозък в главата! Как му хрумна да среща Никол с този неин великолепен братовчед!
— О, скъпа, той е толкова хубав — тъжно се съгласи мисис Игълстоун. После лицето й се проясни и добави: — Но Кристофър е много по… — тя безпомощно затърси думи.
— Мъжествен? Силен? Потентен? Чувствен? — сухо попита Регина.
— Всичко това! — каза мисис Игълстоун, като се изчерви.
— Добре, това е много добре, но се предполага, че благовъзпитаните, млади дами не знаят тези неща — дръпна се Регина. — Предполага се, че те се оставят да ги примамват с учтиви фрази и прекрасни маниери, а не хукват след мъже като внука ми.
— Знам, знам — тихо прошепна мисис Игълстоун. — Но, Джина, понякога се чудя…
Присвила очи, Регина настоя:
— Какво се чудиш?
Объркана, мисис Игълстоун призна:
— Имам чувството, че са били в интимни отношения! — въздъхна тя, почувствала се като предателка на Никол и Кристофър. Тя със страх очакваше Регина да избухне, възмутена от чутото.
— Хъм, така ли мислиш? — попита с интерес Регина.
— Да — призна мисис Игълстоун. — Не си ли недоволна?
— Естествено, че съм. Това е много нежелателно! Но не виждаш ли, гъска такава! Ако Никол и Кристофър вече са така обвързани един с друг, няма какво да се боим от Едуард и подобни на него. Ако Кристофър я е компрометирал, няма да бъде много трудно да го накараме да й направи предложение. Така трябва да постъпи един джентълмен.
— Така ли мислиш? — каза със съмнение мисис Игълстоун. — Не мисля — добави откровено тя, — че Кристофър може да бъде принуден да направи нещо, което не иска.
Усмихвайки се мило Регина потупа ръката на събеседничката си.
— Не се безпокой, скъпа. Остави това на мене. Спомни си, че Кристофър изцяло е имал Никол за себе си. Но сега, ако открие, че има и други мъже, заинтересовани от нея, заинтересовани и предлагащи женитба, сигурна съм, че ще бъде повече от склонен да се появи на хоризонта. Ревността — мъдро добави тя — е ускорила повече от едно предложение. И от нас зависи Кристофър да стане изключително ревнив!
— О, Регина, толкова си умна! — въздъхна възхитената мисис Игълстоун.
— Разбира се, че съм, скъпа.
Възрастните дами напразно се безпокояха за реакцията на Никол. Едуард наистина беше красив млад мъж с изискани маниери, но Никол имаше много добра памет. Тя си спомняше всички злини, причинени й от него в детските им години. Никой не се променя толкова много, заключи тя.
Твърде добре си спомняше кървящите хълбоци на коня си, след като Едуард го беше яздил, подлите му заговори, с които умишлено й създаваше неприятности с родителите му. Най-ясно си спомняше случката в конюшнята с прислужницата. Никол беше достатъчно умна, за да прецени, че беше по-добре да остави Едуард да играе игричката си, вместо да го прати да си гледа работата.
Тя нетърпеливо изхвърли Едуард от мислите си и несъзнателно се върна на вчерашната си, катастрофална среща с Кристофър.
Какво му става, мислеше си отчаяно тя. В момента, в който ме докосне се разтапям като влюбена глупачка, независимо, че той не дава ни най-малък знак за загриженост или внимание. Тя с болка си пое дъх, спомнила си за желанието, с което му се беше отдала. Знаеше, че той я мисли едва ли не за лека жена и с вчерашното си поведение бе доказала това.
Тя с болка затвори очи и се помоли страстно: „О, мили Боже, нека нещата между нас се уредят. Нека да живея без тази преследваща ме сянка. Моля те!“
Тя изтича към леглото си и се захлупи по очи на него. Заудря с юмруци копринената покривка. Мразеше Кристофър за това, което правеше с нея… мразеше властта му над нея, заключи тя с яд. Мразеше го, защото беше събудил у нея могъщото чувство, наречено любов и после небрежно го беше захвърлил обратно в лицето й… мразеше го, понеже събуждаше такова силно желание, че можеше да я доведе до тези неописуеми дълбини на удоволствието.
Но Никол беше жена със силна воля, която не си губи времето с неща, които не може да промени. Той не е единственият, който може да бъде вбесяващо безразличен. Един ден и аз ще бъда същата, един ден, мрачно се закле тя, ще бъда цяла и имунизирана за неговия фалшив чар. Ще го направя!