Выбрать главу

През последвалия един час, той упражни неоспоримия си чар не само върху братовчедка си, но и върху лорд Саксън и лейди Дарби. Той си тръгна много доволен с една от позлатените покани за бала на Никол.

По-възрастните дами на Кавендиш Скуер бяха направо смаяни от външния вид на Едуард.

— Наистина — извика ядосано Регина, веднага щом останаха сами, — Саймън трябваше да има повече мозък в главата! Как му хрумна да среща Никол с този неин великолепен братовчед!

— О, скъпа, той е толкова хубав — тъжно се съгласи мисис Игълстоун. После лицето й се проясни и добави: — Но Кристофър е много по… — тя безпомощно затърси думи.

— Мъжествен? Силен? Потентен? Чувствен? — сухо попита Регина.

— Всичко това! — каза мисис Игълстоун, като се изчерви.

— Добре, това е много добре, но се предполага, че благовъзпитаните, млади дами не знаят тези неща — дръпна се Регина. — Предполага се, че те се оставят да ги примамват с учтиви фрази и прекрасни маниери, а не хукват след мъже като внука ми.

— Знам, знам — тихо прошепна мисис Игълстоун. — Но, Джина, понякога се чудя…

Присвила очи, Регина настоя:

— Какво се чудиш?

Объркана, мисис Игълстоун призна:

— Имам чувството, че са били в интимни отношения! — въздъхна тя, почувствала се като предателка на Никол и Кристофър. Тя със страх очакваше Регина да избухне, възмутена от чутото.

— Хъм, така ли мислиш? — попита с интерес Регина.

— Да — призна мисис Игълстоун. — Не си ли недоволна?

— Естествено, че съм. Това е много нежелателно! Но не виждаш ли, гъска такава! Ако Никол и Кристофър вече са така обвързани един с друг, няма какво да се боим от Едуард и подобни на него. Ако Кристофър я е компрометирал, няма да бъде много трудно да го накараме да й направи предложение. Така трябва да постъпи един джентълмен.

— Така ли мислиш? — каза със съмнение мисис Игълстоун. — Не мисля — добави откровено тя, — че Кристофър може да бъде принуден да направи нещо, което не иска.

Усмихвайки се мило Регина потупа ръката на събеседничката си.

— Не се безпокой, скъпа. Остави това на мене. Спомни си, че Кристофър изцяло е имал Никол за себе си. Но сега, ако открие, че има и други мъже, заинтересовани от нея, заинтересовани и предлагащи женитба, сигурна съм, че ще бъде повече от склонен да се появи на хоризонта. Ревността — мъдро добави тя — е ускорила повече от едно предложение. И от нас зависи Кристофър да стане изключително ревнив!

— О, Регина, толкова си умна! — въздъхна възхитената мисис Игълстоун.

— Разбира се, че съм, скъпа.

Възрастните дами напразно се безпокояха за реакцията на Никол. Едуард наистина беше красив млад мъж с изискани маниери, но Никол имаше много добра памет. Тя си спомняше всички злини, причинени й от него в детските им години. Никой не се променя толкова много, заключи тя.

Твърде добре си спомняше кървящите хълбоци на коня си, след като Едуард го беше яздил, подлите му заговори, с които умишлено й създаваше неприятности с родителите му. Най-ясно си спомняше случката в конюшнята с прислужницата. Никол беше достатъчно умна, за да прецени, че беше по-добре да остави Едуард да играе игричката си, вместо да го прати да си гледа работата.

Тя нетърпеливо изхвърли Едуард от мислите си и несъзнателно се върна на вчерашната си, катастрофална среща с Кристофър.

Какво му става, мислеше си отчаяно тя. В момента, в който ме докосне се разтапям като влюбена глупачка, независимо, че той не дава ни най-малък знак за загриженост или внимание. Тя с болка си пое дъх, спомнила си за желанието, с което му се беше отдала. Знаеше, че той я мисли едва ли не за лека жена и с вчерашното си поведение бе доказала това.

Тя с болка затвори очи и се помоли страстно: „О, мили Боже, нека нещата между нас се уредят. Нека да живея без тази преследваща ме сянка. Моля те!“

Тя изтича към леглото си и се захлупи по очи на него. Заудря с юмруци копринената покривка. Мразеше Кристофър за това, което правеше с нея… мразеше властта му над нея, заключи тя с яд. Мразеше го, защото беше събудил у нея могъщото чувство, наречено любов и после небрежно го беше захвърлил обратно в лицето й… мразеше го, понеже събуждаше такова силно желание, че можеше да я доведе до тези неописуеми дълбини на удоволствието.

Но Никол беше жена със силна воля, която не си губи времето с неща, които не може да промени. Той не е единственият, който може да бъде вбесяващо безразличен. Един ден и аз ще бъда същата, един ден, мрачно се закле тя, ще бъда цяла и имунизирана за неговия фалшив чар. Ще го направя!

Стаите, които Хигинс беше огледал, срещнаха одобрението на Кристофър. Следващата седмица той вече не живееше в дома на Саксън и беше доволен, че се е измъкнал от орбитата на Никол.