Червеноризци

— Изненадана съм, че Флавиу те е препоръчал за „Дръзки“.

— В началото отказа — призна Дал, като се сети за спора с началника на катедрата си в Академията. — Искаше да заема пост в проучвателния корпус на Европа.

— Защо не се съгласи? — поинтересува се Колинс.

— Исках да видя Вселената, не да кисна на дъното на шейсеткилометров леден тунел и да зяпам европски микроби.

— Нещо против европските микроби ли имаш? — озъби се началничката на Дал.

Той я увери:

— Убеден съм, че микробите са прекрасни! Просто заслужават да ги изучава някой, който наистина копнее за това.

— Сигурно си бил доста настоятелен, та да накараш Флавиу да си промени мнението.

— Оценките ми бяха достатъчно високи да привлекат вниманието на командир К’ийнг — отвърна Дал. — А и за късмет тук се разкри свободно място.

— Не беше късмет — вметна Мбеки.

— Беше лонгранианска ледена акула — уточни Касауей.

— Което е точно обратното на късмет — допълни момичето.

— Какво?

— Идваш тук на мястото на бившия ни колега Сид Блек — обясни Трин. — Взе участие в проучвателна експедиция на Лонгран Седем, а тази планета е заледена. Докато проучвали изоставен замръзнал град, изследователският отряд беше нападнат от ледени акули. Те отмъкнаха Сид. Повече не го видяхме.

— Видяхме крака му — уточни Мбеки. — По-точно долната му половина.

— Стига, Фиона! — заяви Колинс раздразнено. Остави таблета и се вгледа отново в Дал. — Вече си се срещнал с командир К’ийнг?

— Да.

— Той спомена ли нещо за изследователски мисии?

— Да — отвърна Дал. — Попита ме дали се интересувам от тях.

— А ти какво отговори?

— Казах, че обикновено се занимавам с лабораторни задачи, но предположих, че все пак ще взимам участие и в проучвателни експедиции. Защо питате?

— К’ийнг си го е набелязал — сподели Трин с Колинс.

Дал стрелна с поглед двамата си офицери и попита:

— Да не би случайно да пропускам нещо важно, госпожо?

— Не — отвърна Колинс и се намръщи срещу Трин. — Просто предпочитам да имам възможност първо да индоктринирам екипажа си, преди К’ийнг да ги прилапа. Това е всичко!

— Да няма някакво философско неразбирателство помежду ви? — недоумяваше Дал.

— Не е важно — заяви лейтенантката. — Не се главоболи с този въпрос. Да се заемем като начало с основните подробности… — тя посочи към ъгъла. — Ти получаваш онази работна станция. Бен ще ти издаде служебен таблет и ще ти прочете правилата, а Джейк и Фиона ще те въведат във всичко друго, което искаш да знаеш. Достатъчно е само да ги попиташ. Освен това новият винаги е дежурен по кафе.

— Вече ми споменаха за това.

— Добре — зарадва се Колинс. — Понеже точно сега добре ще ми дойде някоя и друга чашка. Бен, погрижи се да го настаниш, моля те!

* * *

— Е, разпитваха ли ви за изследователски мисии, а? — попита Дювал, когато пренесе подноса си с обяда до масата, където вече се бяха настанили двамата ѝ другари от совалковия док.

— Мен ме питаха — съгласи се Хенсън.

— Мен също — призна Дал.

— На мен ли така ми се струва, или на борда на кораба има малко странно отношение към изследователските мисии? — попита Дювал.

— Дай ми пример — помоли Дал.

— Ами да речем, че за първите пет минути след като стъпих на новия си пост чух три различни истории за хора от екипажа, гризнали дръвцето по време на изследователски мисии. Смърт, причинена от паднала скала. Смърт в резултат на токсична атмосфера. Смърт чрез изпаряване с пулсов пистолет…

— Смърт поради повреда във вратата на совалка — добави Хенсън.

— Смърт, предизвикана от ледена акула — довърши Дал.

— От какво била предизвикана? — примигна сепнато Дювал. — Какво, по дяволите, е ледена акула?

— Нямам ни най-малка представа — призна мичманът. — Не знаех дори, че съществува такова животно.

— Дали е акула, направена от лед? — полюбопитства Хенсън. — Или е акула, която живее в леда?

— Не ми поясниха при споменаването на случая — Дал наръга решително парчето месо на подноса си.

— Струва ми се, че е трябвало да ги уличиш в лъжа за акулската история — каза Дювал.

— Въпреки че подробностите бяха неясни, и тя съвпада с по-мащабната картина, която обрисуваш. Хората тук са се побъркали на тема проучвателни експедиции.

— Сигурно защото на всяка умира по някой — предположи Хенсън.

Дювал вдигна вежда при това изказване.

— Какво те накара да го кажеш, Джими?

— Ами, всички ние идваме на мястото на бивши членове на екипажа, нали? — Хенсън посочи момичето. — Какво се е случило с този, когото сменяш ти? Да не се е прехвърлил на друг кораб?