— Не съм сълзлива — казва.
— Напротив — отвръща Еленор. — Или поне си с променливи настроения, което е малко по-уважаван в обществото тип. Струва ми се, че гледането на домашните филмчета на тази двойка те кара да се чудиш дали не са по-щастливи от теб.
— Не са — отвръща Саманта. — Тя е мъртва.
Писмо от Маргарет Дженкинс до съпруга ѝ Адам:
Скъпи,
Обичам те. Съжалявам, че си разстроен. Знам, че се очакваше „Викинг“ да се върне на Земята навреме за годишнината ни, но нямам власт над мисиите ни, включително и извънредните като тази. Когато се омъжиш за морячка от кораб на Двойното О, това си влиза в пакета. Знаеше го. Обсъждахме го. Да съм далеч от теб не ми харесва повече, отколкото на теб самия, но обичам също така и работата си. Когато ми предложи, изрично каза, че си наясно и си готов да се примириш с това, щом се налага. Моля те да си спомниш: именно ти каза, че ще свикнеш с положението.
Каза също, че ще обмислиш възможността и ти да постъпиш във флота. Попитах капитан Фийст за процеса по приема в „Специални умения“ и тя ми обясни, че флотът наистина се нуждае от хора като теб, с опит с големи компютърни системи. Каза също, че ако успееш да минеш през ускореното обучение и се качиш на кораб, Двойното О ще ти изплати колежанския заем. Така над главите ни ще виси един меч по-малко.
Капитанката заяви също, че според нея догодина тук на „Викинг“ ще се отвори място за системен специалист. Няма гаранции, но си струва да опиташ, а и Двойното О полага усилия да събира женените двойки на един и същ кораб. Вярва се, че било добро за морала. Знам, че ще е добро за моя морал. Моногамията е гадост, когато не можеш да си употребяваш привилегията. Знам, че се чувстваш по същия начин.
Обичам те. Помисли по въпроса. Съжалявам, че не мога да съм заедно с теб. Обичам те. Ще ми се да бях. Обичам те. Ще ми се да беше тук при мен. Обичам те. Може би ще успееш. Обичам те. Помисли си. Обичам те.
Освен това те обичам.
За да угоди на Еленор, която се притесняваше за сестра си все повече, колкото по-дълго мислеше за разговора в „П. Ф. Чанг“, Саманта си уреди серия от срещи на сляпо, подбирани очевидно наслуки от кака ѝ.
Срещите не минаха добре.
Първата беше с инвестиционен банкер, който прекара цялата вечеря, оправдавайки поведението на инвестиционните банкери през икономическата криза от 2008-ма, прекъсвайки тирадата си само за да отговаря на пратени му „важни“ имейли, или поне той така твърдеше, от сътрудници в Сидни и Токио. В един момент отиде до тоалетната без телефона си; Саманта му свали капака и обърна батерията наопаки. Преди да изтърчи навън в търсене на магазин на „Веризън“, банкерът, вбесен от това, че апаратът му необяснимо беше спрял да работи, едва се спря да попита партньорката му дали има нещо против да си поделят сметката.
Втората среща беше с преподавател по английски от гимназията в Глендейл, който се оказа и начинаещ сценарист и се беше съгласил на срещата, понеже Еленор намекнала, че сестра ѝ може да има връзки в „Хрониките на «Дръзки»“ — един от сериалите, в които беше имала дребна роля. Когато Саманта обясни, че е била само статистка, и то преди години, а и е получила ролята чрез кастинг, а не посредством познати, учителят помълча няколко минути, след това я помоли все пак да прочете сценария и да му каже какво мисли. Докато сервират вечерята, тя му хвърля едно око. Ужасен е. От съжаление тя лъже.
Третата среща е с толкова отегчителен мъж, че Саманта буквално не може да си спомни нищо за него по времето, когато се качва отново в колата си.
Четвъртата среща е с бисексуална жена, сътрудничка на Еленор, чийто пол по-голямата сестра нарочно не споменава, нарича я просто „Крис“. Когато Саманта ѝ обяснява какво е положението, Крис се развеселява доста и двете изкарват една чудесна вечеря. След това Саманта се обажда на сестра си и я пита що за чудо е било това изпълнение.
— Миличка, толкова време е минало, откакто си имала връзка, че си помислих за възможно просто да криеш от мен някои подробности! — обяснява Еленор.
Петата среща е с гадняр. Саманта си тръгва преди предястието.
Шестата среща е с мъж на име Брайън, който е любезен и внимателен, очарователен и достатъчно почтен, но Саманта може да познае, че няма абсолютно никакъв интерес към нея. Когато му го казва, той се разсмива.
— Съжалявам — обяснява. — Надявах се да не бие на очи.
— Няма нищо — въздъхва Саманта. — Но защо се съгласи на срещата?
— Познаваш сестра си, нали? — пита Брайън. — След петата минута ми се стори по-лесно просто да се съглася, вместо да си търся причини да откажа. А и тя каза, че си наистина мила. За което беше права между другото!