— Благодаря — Саманта безмълвно се взира в него известно време. Накрая заявява: — Ти си вдовец.
— Ах — разочарова се Брайън, — Еленор ти е казала!
Отпива от виното си.
— Не — отвръща Саманта, — просто познах.
— Тогава е трябвало да ти каже — смущава се Брайън. — Извинявам се от нейно име.
— Вината не е твоя — възразява момичето. — Преди две седмици Еленор не ми спомена и че ми е уредила среща с жена, така че лесно може да се разбере защо е пропуснала дребната подробност, че си вдовец.
И двамата се засмиват.
— Мисля, че може би трябва да уволниш сестра си от агенцията за запознанства — споделя Брайън.
— Колко време е минало? — пита Саманта. — Откакто си овдовял, имам предвид.
Той кимва в знак, че знае какво има предвид. Обяснява:
— Осемнадесет месеца. Тя получи удар. Тичаше полумаратон и се препъна, почина в болницата. Докторите ми заявиха, че кръвоносните съдове в мозъка ѝ вероятно цял живот са били изтънени и просто са избрали този момент да се пръснат. Беше на трийсет и четири.
— Съжалявам! — казва Саманта.
— Аз също — отвръща Брайън и пак отпива от виното си. — Година след като Джен почина, приятелите започнаха да ме питат дали съм готов пак да тръгна по срещи. Не се сещам за причина да кажа „не“. Обаче след като започнах да ходя по срещи, осъзнах, че не искам да имам нищо общо с жените срещу мен. Нищо лично — уточнява той бързо. — Не си виновна ти. Причината е в мен.
— Не съм се обидила — уверява го Саманта. — Сигурно си я обичал!
— Това му е странното — казва Брайън и внезапно се оживява повече, отколкото през цялата вечер, и — както подозира Саманта — от много време насам. — Не беше любов, поне не отначало. Не и от моя страна. Джен твърдеше, че от самото начало си е знаела, че накрая ще съм неин — още от първия път, когато ме видяла. Но аз не го знаех. Дори не я харесвах особено много, когато се срещнахме.
— Защо?
— Тя беше нахална — усмихна се Брайън. — Нямаше нищо против да ти каже какво мисли, независимо дали си питал за мнението ѝ или не. Освен това, за да бъда напълно честен, не я смятах за особено привлекателна. Определено не беше от жените, които смятам за мой тип.
— Но си си променил мнението.
— Не мога да го обясня — признава вдовецът. — Е, не е вярно. Мога. Джен реши, че съм интересен дългосрочен проект, и инвестира време в мен. А след това се оказа, че съм под хупата11 заедно с нея, и се питам как, по дяволите, съм се озовал там. Но по това време вече бях влюбен. И само това мога да кажа. Ще се повторя, но не мога да го обясня!
— Звучи прекрасно — казва Саманта.
— Така и беше — отвръща Брайън и допива виното си.
— Смяташ ли, че животът е устроен по този начин? Че получаваш само един човек, когото да обичаш?
— Не знам — отвръща той. — За всекиго на света? Съмнявам се. Хората търсят любов по най-различни начини. Мисля, че има хора, способни да обичат половинката си и след смъртта ѝ да се влюбят в друг. Бях кум на приятел от колежа, чиято жена почина и пет години по-късно го гледах как се жени за друга. Беше си изплакал очите от радост и двата пъти. Така че не, не мисля, че за всекиго е така. Но може би ще се окаже, че така стоят нещата при мен.
— Радвам се, че сте били и щастливи — отбелязва Саманта.
— Аз също — отвръща Брайън. — Просто щеше да е хубаво да се задържи за по-дълго… — оставя празната си винена чаша, с която си е играл през цялото време. — Саманта, съжалявам! Нямах намерение да обяснявам колко обичам жена си пред момичето, с което съм на среща! Не възнамерявах да се държа като вдовец пред теб!
— Нямам нищо против — отвръща Саманта. — Напълно те разбирам!
— Не мога да повярвам, че още пазиш тази камера! — казва Маргарет на съпруга си, отново застанал зад обектива. Вървят по коридорите на „Дръзки“. Току-що са били назначени заедно на този кораб.
— Беше сватбен подарък — отвръща мъжът ѝ. — От чичо Уил. Ще ме убие, ако я изхвърля!
— Няма нужда да я изхвърляш — казва Маргарет. — Може да ѝ се случи случка.
— Смущава ме предложението ти!
Жена му спира и обявява:
— Стигнахме! Нашата каюта за женени! Където ще прекараме щастливия си брачен живот на този кораб!
— Опитай се да го кажеш с по-малко сарказъм следващия път! — съветва я съпругът ѝ.
— Опитай се да не хъркаш — предлага му Маргарет, отваря вратата и гостоприемно махва с ръка. — След вас, господин Оператор!
11
Традиционен еврейски обред при бракосъчетание; хупата е навес от лек плат или воал и символизира къщата, през прага на която женихът пренася невестата.