Съпругът ѝ минава през вратата и обикаля стаята, което отнема извънредно малко време.
— По-голяма е от каютата ни на „Викинг“ — заявява.
— Че то има и килери, по-големи от каютата ни на „Викинг“! — отбелязва Маргарет.
— Да, но на размер тази е, кажи-речи, колкото две килерчета! — отвръща съпругът ѝ.
Любимата му затваря вратата и се обръща към мъжа си.
— Кога трябва да се явиш в ксенобиологията?
— Би трябвало да ида незабавно.
— Не това те питах.
— Какво имаш наум? — любопитства съпругът.
— Нещо, което няма да си в състояние да документираш! — заявява Маргарет.
Отец Нийл пита:
— Искаш ли да се изповядаш?
Саманта все пак не успява да сдържи кикота си:
— Не мисля, че мога да ти се изповядам и да не умра от смях.
— Това е проблемът с ходенето при свещеник, с когото си излизала в гимназията — заявява отец Нийл.
— Тогава не беше свещеник — ухилва се Саманта.
Седят заедно на една от задните пейки в църквата „Сейнт Финабар“.
— Е, ако решиш, че имаш нужда да се изповядаш, просто ми кажи — помолва Нийл. — Обещавам да не споделям с никого. Това всъщност е едно от основните изисквания на професията!
— Смътно си спомням нещо такова.
— Та защо искаше да говорим? — пита свещеникът. — Не че не се радвам да те видя.
— Дали е възможно да имаме и друг живот?
— Прераждане ли имаш предвид? — зачудва се Нийл. — И за католическата доктрина ли питаш или за нещо друго?
— Не съм сигурна точно как да го опиша — отвръща Саманта. — Не мисля, че е точно прераждане… — мръщи се. — Не съм сигурна дали изобщо може да се изрече, без да прозвучи напълно идиотски.
— Според популярното вярване теолозите водят сериозни дебати за това колко ангели могат да танцуват на върха на игла — заявява Нийл. — Не смятам, че въпросът ти може да се окаже по-идиотски.
— И какво, открили ли са някога колко ангели могат да танцуват на игла?
— Всъщност никога не са го дискутирали сериозно — признава Нийл. — Това е мит. Но дори и да не беше, отговорът ще да е: толкова, колкото му е нужно на Господ. Та какъв ти е въпросът, Сам?
— Представи си, че съществува жена, която е измислен герой, но е и истинска — казва Саманта и вдига ръка, когато вижда, че Нийл се кани да ѝ зададе въпрос. — Не ме прекъсвай сега, моля те. Просто приеми, че тя е такава, каквато я описвам. Да речем сега, че тази жена е сътворена въз основа на някой от реалния свят — изглежда същата, говори по същия начин, на външен вид двете са абсолютно еднакви. Първата жена не би съществувала, ако няма втората за модел. Те дали са един и същ човек? Дали делят една и съща душа?
Нийл бърчи вежди и Саманта си го спомня на шестнайсетгодишна възраст. Едва потиска кикота си.
— Първата жена е сътворена по образ и подобие на втората, но не е неин клонинг? — уточнява той. — Така де, не са взели генетичен материал от едната, за да направят другата?
— Не мисля — съгласява се Саманта.
— Но първата определено е направена от втората по някакъв неупоменат начин?
— Да.
— Няма да разпитвам за подробности как е възможно това — заявява Нийл. — Просто ще го приема на доверие.
— Благодаря ти!
— Не мога да говоря по въпроса от името на цялата католическа църква, но собственото ми предположение ще бъде, че двете жени не са един човек — заключава Нийл. — Разбира се, прибягвам до прекомерно опростяване, но църквата ни учи, че тези, които носят в себе си потенциала да станат човешки същества, си имат собствени души. Така че, ако направиш свой клонинг, то това няма да бъдеш ти самият — не повече, отколкото еднояйчните близнаци са един и същ човек. Всеки от двамата си има свои мисли и лични възприятия, които са повече от сумата на собствените им гени. Близнаците са отделни личности и си имат свои индивидуални души.
— Смяташ, че и с нея би било същото?
Нийл поглежда някогашната си приятелка със странно изражение, но отговаря на въпроса ѝ:
— Така мисля. Тази друга личност си има свои спомени и преживявания, нали?
Саманта кима.
— Ако тя има свой собствен живот, то има и своя отделна душа. Връзката, която ми описваш, е като при дете и неговия еднояйчен близнак — основан на някой друг, но само основан, не го повтаря изцяло.
— А ако са разделени във времето? — пита Саманта. — Тогава няма ли да бъде прераждане?
— Не и за католиците — отвръща Нийл. — Доктрината ни не позволява подобно нещо. Не мога да гадая как другите вероизповедания биха се отнесли към случая. Но както го описваш, не ми се струва, че прераждането е непременно условие. Жената си е самостоятелна личност, както и да я дефинираш.