Выбрать главу

— Добре, приемам думите ти.

— Не забравяй, че това е само мое мнение — допълва Нийл. — Ако искаш официално решение, ще трябва да го пратя до папата. Това може да отнеме известно време!

Саманта се усмихва и казва:

— Няма нужда! Твоето мнение е ценно за мен. Благодаря ти, Нийл!

— Пак заповядай — отвръща свещеникът. — Може ли да попитам за какво е всичко това?

— Сложно е.

— Очевидно — кимва той. — Но ми се струва, че проучваш научнофантастично произведение.

— Нещо такова — съгласява се Саманта.

* * *

Миличък,

Добре дошъл на Циркерия! Знам, че Колинс те е отмъкнала за проекта си, така че няма да се видим, преди да слезем на повърхността за преговорите. Аз съм част от охраната на капитана; той смята, че събитията ще протекат отегчително и безпроблемно. Не се бави повече, отколкото Колинс го изисква. Ще се видим утре!

Целувки милувки с обич:

М.

П.П. Цун!

П.П.П. Гуш!

* * *

Саманта си купува принтер и тонери за няколкостотин долара и принтира писмата и снимките от колекцията, която е получила преди месец. Оригиналният проектор е изчезнал мистериозно, както ѝ бе казано — превърнал се е в купчинка прах, която се е изпарила за около час. Но преди това да се случи, с малкия си дигитален фотоапарат Саманта е снимала всеки документ и е направила видеозапис на всяко едно филмче, което е получила. Файлове има както на картата на апарата, така и на харддиска ѝ — тя принтира документите със съвсем друга цел.

Когато е готова, разполага с разпечатан свят от листове, на всеки — по едно писмо или снимка на Маргарет Дженкинс. Това не е целият живот на Маргарет, но е подборка от онази негова част, която е прекарала със съпруга си — разпечатка на живот, изживян в любов и с любов.

Саманта взима този свят от хартия, отива до малкия преносим шредер, който е купила, и прекарва през него листовете един по един. След това отнася нарязаната хартия в задното си дворче и я поставя в малка метална кофа за боклук, която също е купила специално за целта. Натъпква хартията, така че да оформи плътна, но рехава топка, пали кибритена клечка и я пуска в кофата, като изчаква съдържанието ѝ да се разпали. Когато това се случва, Саманта поставя капака — леко килнат, за да позволи да влиза кислород, но да попречи на горящите листчета да се разлетят.

Хартията се превръща в пепел. Саманта отваря капака и изсипва плажен пясък в кофата, с което угасява останалата жарава. Връща се в къщата си да вземе дървена лъжица от кухнята и с нея разбърква пясъка. Смесва го с пепелта. След няколко минути обръща кофата за боклук и внимателно изсипва сместа от пясък и пепел в цинкова кофа. Затваря я, слага я в колата си и подкарва към Санта Моника.

* * *

Здравей,

Не знам как се наричаш. Не знам дали дори ще прочетеш това и дали ще повярваш, ако го прочетеш. Но ще пиша така, сякаш ще прочетеш и ще повярваш. Иначе изобщо няма смисъл да го правя.

Ти си причината за радостта в моя живот. Не си го знаела, а и не би могла да знаеш. Но това не означава, че казаното не е вярно. Вярно е, защото без теб жената, която беше моят живот, не би могла да съществува каквато е и каквато е била за мен. В твоя свят ти изигра нейната роля — като актриса за, както смятам, съвсем кратко време — толкова кратко, че вероятно дори не си спомняш.

Но в този кратък миг ти ѝ дари живот. И там, където се намирам, Маргарет сподели този живот с мен и ми даде причина, за да съществувам и аз. А когато тя спря да живее, спрях да живея и аз. Спрях да живея за години!

Искам да започна отново. Знам, че тя би искала да заживея нов живот. Да направя каквото е нужно, за да я върна обратно при теб. Ето я.

Ще ми се да си имала възможността да я познаваш. Ще ми се да си могла да поговориш с нея, да се смеете заедно и да я заобичаш, колкото я обичах аз. Но това е невъзможно. Надявам се обаче да успея да ти покажа поне какво е означавала тя за мен и как живяхме заедно и сподели живота си с мен.

Не те познавам и никога няма да те срещна. Но съм напълно сигурен, че голяма част от онова, което представляваше съпругата ми, идва от теб — и живее в теб дори и сега! Моята любима е мъртва, но като знам, че ти си жива, това ми дарява утеха. Надявам се че всичко добро в нея; всичко, което съм обичал, е живо в теб. Надявам се, че в твоя живот имаш любовта, която тя имаше в своя. Вярвам, че е така или поне че би могла да я притежаваш.