Мога да говоря още много, но съм убеден, че най-добрият начин да ти обясня всичко е просто да ти го покажа. Така че ето я. Ето я!
Съпругата ми се наричаше Маргарет Елизабет Дженкинс. Благодаря ти, че ми я дари, поне за времето, когато беше моя. Тя отново е твоя.
Саманта Мартинес нагазва до глезен в океана, не твърде далеч от кея Санта Моника, и разпръсква останките от живота на Маргарет Дженкинс на мястото, където тя един ден ще дойде на медения си месец. Не бърза със задачата си, между отделните шепи пепел и пясък отделя време да си припомня думите на Маргарет и нейното битие, и любовта ѝ, внася ги в себе си и ги оставя да станат част от нея, независимо дали е за първи път или отново.
Когато приключва, Саманта се обръща да тръгне към брега и забелязва, че там стои и я наблюдава някакъв мъж. Усмихва му се и тръгва към него.
— Ти разпръскваше пепел — казва той по-скоро като твърдение, а не като въпрос.
— Така е.
— Чия беше пепелта?
— На моята сестра — отвръща Саманта. — Донякъде.
— Донякъде?
— Сложно е.
— Моите съболезнования! — казва мъжът.
— Благодаря — отвръща Саманта. — Тя живя добър живот. Радвам се, че съм била част от него.
— Това сигурно е най-отвратителното нещо, което бих могъл да кажа в подобен момент — споделя мъжът, — но се кълна, че ми се струвате позната!
— И вие ми изглеждате познат — съгласява се Саманта.
— Кълна се, че това не е просто реплика уловка, но дали случайно не сте актриса?
— По едно време бях.
— Да сте участвали в „Хрониките на «Дръзки»“?
— Веднъж.
— Няма да повярвате в съвпадението — споделя мъжът, — но според мен съм играл ролята на съпруга ви.
— Знам — отвръща Саманта.
— Помните ме?
— Не. Но знам как изглежда съпругът ѝ.
Мъжът ѝ протяга ръка:
— Аз съм Ник Уейнщайн.
— Здрасти, Ник — ръкува се с него Мартинес. — Аз съм Саманта.
— Приятно ми е да се запознаем — казва Ник. — Тъй де, отново!
— На мен също. Виж, канех се да отида на обяд. Искаш ли да се присъединиш към мен?
Сега е ред на Ник да се усмихне.
— С удоволствие!
Двамата тръгват по плажа.
— Какво съвпадение — казва Ник след няколко секунди, — че двамата сме тук по едно и също време.
Саманта отново се усмихва и го прегръща, докато крачат заедно.
Благодарности
Написах този роман като резултат от опита от работата си в научнофантастичен сериал, тъй че преди да пристъпя към каквото и да е друго, нека изкажа следното опровержение: „Червеноризци“ не е дори и откъслечно базиран на телевизионния сериал „Старгейт: Вселена“. Ако очаквате, че тази тънко забулена сатира на това конкретно мое преживяване има нещо общо, ще трябва да ви разочаровам. Нещо повече, заявявам отговорно, че „Старгейт: Вселена“ е всичко онова, което „Хрониките на «Дръзки»“ не са — тоест добре планирано и написано произведение, с вложени големи усилия научните му основи да са достоверни.
Бях наистина много доволен да работя като креативен консултант върху СГ: В; също така и се забавлявах много. И, разбира се, искрено се наслаждавах да гледам сериала, и като фен на жанра, и като човек, който е работил по него и може да види къде приносът му си личи на екрана. Беше готино. Направил съм двойно посвещение на книгата на Брад Райт и Джо Малози, продуцентите на СГ: В, които ме вкараха в сериала, но бих искал да отделя също така минутка да се поклоня дълбоко на актьорския състав, екипа, сценаристите и техниците. Срамота, че сериалът не успя да продължи по-дълго, но нищо хубаво не оцелява вечно.
Написах този роман също така и докато се явявах президент на „Сайънс Фикшън енд Фентъзи Райтърс ъв Америка“, най-голямата организация на СФ&Ф писатели в света (и вероятно в цялата Вселена, макар че, разбира се, засега няма начин да се потвърди това). Всеизвестна народна мъдрост е, че човекът, който влиза в ролята на президент на СФФРА, като цяло губи благодарение на поста си една година творческа продуктивност и е много вероятно да изгуби и здравия си разум. С голямо удоволствие заявявам, че не намерих доказателства за верността на това твърдение — и причината то да се окаже невярно в моя случай е, че имах късмет бордът на директорите на СФФРА да е пълен с много умни, посветени на каузата хора, които работеха заедно с членовете на съюза поне толкова добре, ако не и по-добре от всеки друг борд в близкото минало.
И тъй, поднасям искрените си благодарности, почитанията и признателността си на Ейми Стърлинг Кейсил, Джим Фискъс, Боб Хоу, Лий Мартиндейл, Бъд Спархоук, Шон Уилям и особено на Мери Робинет Коуъл. За мен беше чест да работя заедно с всеки от вас! Благодаря също на всички доброволци в СФФРА, които я правят писателска организация, чийто член се гордея да бъда!