Всеки път, когато напиша роман, оставам изумен колко по-добъризглежда, когато накрая стигне до книжната си форма. Това се дължи на много прекрасни люде, които го подобряват по пътя му към щанда. Тази книга бе подпомогната от Патрик Нилсен Хейдън, моя редактор; Ирен Гало — арт директор на „Тор“; от художника на корици Питър Лютджън; от редактора Сона Вогъл; от текстовия дизайнер Хедър Саундърс, а също и от продукционния редактор Рафал Джибрек. Благодарности дължа и на Кейси Амерман, моята издателка в „Тор“, и, разбира се, на Том Дохърти, който продължава да публикува творчеството ми, за което аз пък продължавам да съм невероятно доволен. Трябва да благодаря също на агента си Итън Елънбърг и на Юън Грегъри, който държи под око продажбите ми в чужбина.
„Червеноризци“ беше прочетен от малко ядро читатели фронтоваци, които дават безценна обратна връзка и ме увериха, че книгата е нещо повече от изблик на недоволство срещу отелевизената научна фантастика (макар че очевидно е и това). Така че с признателност споменавам Ригън Ейвъри (както винаги), Карън Мейснър, Уил Уийтън, Доузел Йънг, Пол Сабурин, Грег ди Костанзо и съпругата ми Кристин Скалзи, която заслужава благодарности също така и задето ме понася в ежедневния живот. Наистина се радвам, че го прави!
И накрая — благодаря и на теб, скъпи читателю. Радвам се, че продължаваш да се връщаш за нова доза. Ако продължаваш да се връщаш, аз пък ще продължавам да пиша. Обещавам ти го!
Джон Скалзи
22 юли 2011 г.
За автора
Джон Скалзи е автор на няколко научнофантастични романа, включително бестселъра „Войната на старците“ и продълженията му, както и бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Пухкавият народ“. Той е носител на научнофантастичната награда „Джон Камбъл“ за най-добър нов писател и е печелил наградата „Хюго“ за „Вашата гаднярска поща ще бъде оценена“, сборник с есета от ужасно популярния му блог „Все тая“ (whatever.scalzi.com). Живее в Охайо със съпругата и дъщеря си.