— Не — призна Дювал. — Той е в графата „смърт в резултат на изпаряване“.
— А моят е бил изсмукан от совалката — сподели младият богаташ. — Този на Анди пък е хапнат от акула. Може би. Трябва да признаете, че тук става нещо. Обзалагам се, че ако издирим Фин и Хестър, те също ще има какво да ни разкажат…
— Като говорим за вълка… — Дал размаха вилицата си. Хенсън и Дювал се обърнаха натам, накъдето им беше посочил, и видяха Хестър в края на опашката пред готвачката. С поднос в ръце той мрачно се озърташе из столовата.
— Не е най-веселият човек на света, нали? — захили се Дювал.
— О, бива си го — възрази Хенсън и повика младежа.
Като чу името си, Хестър малко се стресна и видимо се позамисли дали следва да се присъедини към тримата, но после очевидно се примири с идеята, защото се приближи и седна до тях. Започна да рови в храната си.
— Та така — обърна се към него Дювал след малко. — Как ти мина денят?
Хестър сви рамене и продължи да рови в чинията си, но накрая направи гримаса и остави вилицата си. Огледа присъстващите.
— Какво има? — попита Дювал.
— На мен ли така ми се струва — поде Хестър, — или всички на този кораб са монументално издивели на тема изследователски мисии?
Глава трета
Когато служебният таблет на Бен Трин звънна, на работната си станция Дал класифицираше спори от Тета Орионис XII. Трин прочете съобщението и каза:
— Отивам да донеса кафе! — и излезе през вратата.
„Че какво му има на кафето ми?“ — зачуди се Дал, но се съсредоточи върху работата си. През изминалата от качването му на борда на „Дръзки“ седмица, точно както му бе обещано, го товареха с ролята на майстор-кафеджия. Тя се състоеше в поддържане на кафеника в склада пълен и в доставяне на безценната течност за лабораторните дружки винаги щом потропаха с чашите си. Колегите му не прекаляваха с правата си — доста често се случваше и сами да си наливат кафето, — но се наслаждаваха да упражняват от време на време привилегиите си да имат собствен кафеджия.
Което напомни на Дал, че трябва да провери състоянието на кафеника. Касауей последен си беше сипал чаша. Мичманът вдигна поглед да го попита дали е време да зареди нова доза…
Беше останал сам в лабораторията. Промърмори:
— Какво, по дяволите…?
Водещата към външния свят врата на лабораторията се плъзна плавно в стената и през прага прекрачиха К’ийнг и капитан Абърнати.
Дал се изправи и козирува.
— Капитане, командире!
К’ийнг огледа празната лаборатория.
— Къде са колегите ти, мичман?
— По задачи — отвърна Дал след кратка пауза.
— И той ще свърши работа — заяви Абърнати и закрачи целеустремено към младежа. Държеше в ръка малка епруветка. Попита:
— Знаеш ли какво е това?
„Колбичка?“ — предположи наум младежът, но не го каза на глас. Вместо това заяви:
— Ксенобиологична проба.
— Много добре — Абърнати му връчи епруветката. — Както знаете, мичман, в момента кръжим над планетата Меровия, която е съкровищница на шедьоври на изкуството, но чието население суеверно се противопоставя на всякакъв вид медицинска намеса — той поспря, сякаш изчакваше аплодисментите на невидима публика.
— Разбира се, сър — напъна се Дал да вметне, както се надяваше, очакваната реплика.
— За нещастие на Меровия освен това вилнее и глобална чума, която бързо смалява броя на населението — добави К’ийнг. — Общовселенското обединение е загрижено, че щетите, предизвикани от чумата, ще срутят цялата меровианска цивилизация, хвърляйки планетата в нов Тъмен век, от който никога няма да се възстанови.
— Правителството на Меровия отказа всякаква помощ от Общовселенското обединение — додаде Абърнати. — Тъй че „Дръзки“ получи тайната задача да вземе проби от чумата и да изобрети контрабактериално средство, което може да пусне на свобода, за да ликвидира заразата.
„Контрабактериално средство ли? — помисли си Дал. — Дали пък нямат предвид ваксина?“
Но преди да поиска уточнение, К’ийнг заговори отново:
— Пратихме под прикритие екип от двама души да събере проби, но докато се занимаваха с това, самите те се заразиха. Меровианската чума вече отне живота на мичман Лий.
— Проклетата чума втечни плътта право върху костите ѝ! — мрачно заяви Абърнати.
— Другият заразен космонавт от „Дръзки“ е лейтенант Керенски — допълни К’ийнг. Щом го каза, и двамата с Абърнати се втренчиха напрегнато в Дал, сякаш да подчертаят чистия, невероятен ужас от факта, че именно този лейтенант е прихванал болестта.